Голямата вода отмина
сега е само празнота
от змийски възел на съмнения
остана сянка - чернота
Сега е пусто, чисто, бяло
изпразнено от грехота,
и като снежно одеало
покрило зимната тъга
В гърдите е спокойно, ведро
в главата - блага тишина
сърцето нежно се усмихва
прегърнато от Любовта
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
И аз искам такова постигане...
ОтговорИзтриванено не умея...