Над облаци дим в големия град
изгрява изкъпан денят
а птиците черни от нощният мрак
напускат сломеният свят.
И хората тичат по бетон и асфалт
понесли димящи кафета,
а бледите спомени - лепкав астрал
потъват отмити от Лета.
Тъй ново начало по старите релси
тътрузи очукан трамвай
а пак не открили в другите себе си,
мечтаем за божия рай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар