вторник, 14 април 2009 г.

Врата зад розите

Все по-малко остава
какво да ви кажа,
все по-рехав замръква света,
само ек от отдавна
отминала слава
нося още по навик в ръка.

И ярки картини
назад избледняват,
потъват в пенливи вълни,
и спомен за болка
и яд отминава,
отмит от лечебни води.

Затихват обиди и
бавно зарастват
стари рани от битки и смърт.
Разнася просторът
смрадливите пари
от моя живот във затвор.

А болката пареща
в главата изстива
сякаш жупел засипан с вода
и копнежът неистов
в сърцето разкрива
потънала в рози врата...

1 коментар:

  1. ...........................

    вече знам, един ден ще мога да чета тези стихове...

    ОтговорИзтриване