Все по-малко остава
какво да ви кажа,
все по-рехав замръква света,
само ек от отдавна
отминала слава
нося още по навик в ръка.
И ярки картини
назад избледняват,
потъват в пенливи вълни,
и спомен за болка
и яд отминава,
отмит от лечебни води.
Затихват обиди и
бавно зарастват
стари рани от битки и смърт.
Разнася просторът
смрадливите пари
от моя живот във затвор.
А болката пареща
в главата изстива
сякаш жупел засипан с вода
и копнежът неистов
в сърцето разкрива
потънала в рози врата...
вторник, 14 април 2009 г.
Врата зад розите
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
...........................
ОтговорИзтриваневече знам, един ден ще мога да чета тези стихове...