вторник, 14 април 2009 г.

...........................

Очите ти - сини
- лазур и нега,
дълбоки, дълбоки
чак долу, до корена
... помръкнаха.
Сива стомана сега
пронизва, настръхнала
- само сянка на спомена.

От огъня черен
изгарящ снагата ти,
подпухнала, цяла
пропита с вода,
бавно разпадаш се
- червей банално
прогризва тунели
в умъртвена душа.

и никой и нищо
не ще ти помогне
да плащаш прилежно
кармичната дан,
да тласкаш с омраза
към рифове кораба
на който те случая
избра капитан

ще гледам печално
как всичко се срива
под палуба крехка
- виолетов кристал -
как черни талази
помитат от мачтите
безмощните нищтци
в извечната кал...

Няма коментари:

Публикуване на коментар