Захвърлям си меча, не ща да го нося
не искам да имам в ръце острие
да пазя и браня от вси гордостта си
и в изблик на яд да нападам люде.
Оставям си бронята - слаба защита
срещу хули и клетви, стрели и ядра
- да закрилям доколкото мога прикрит
в сърцето си пламък, блещукащ едва.
И шлем ще ми трябва - с пера виолетови,
обрамчващ глава като трънен венец,
да пази от рожби на Мрака, от демони,
- ментални атаки на злобен хитрец.
А щит ще направя от Божата книга
- опърпана, вехта, замърсена с лъжи
и толкова - тези доспехи ми стигат,
напред срещу Княза, който вече ръмжи...
===============================
"... Вие знаете, че волята е несъмнено най-магичната способност в човека. Волята е един огън, тя е силата и крепостта (т.е. опората) на аз-съзнанието. Волята е себеутвърждаващият се първосвещеник на аза в човека. Волята е опитният боец (двуострият меч) на аза. Сега този Автадес иска да подмени целта, за която копнее душата ви и която ви се обяснява в Духовната школа, със свои собствени цели..."
"Пистис София" с коментарии на Райкенборг, гл.35 - "Силата на лъвската глава"
вторник, 14 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар