Тишината струи от небето
и потапя умът ми в покой
с нежни пръсти прегръща сърцето
и лекува от рани безброй
Тишината е моят закрилник
дето бди над разбити мечти
и полека загася светлика
на живота, от който боли
Тишина е изпрела мъглата
пред втрещени от ужас очи
избледняват гротески в тъмата
след последни жестоки лъчи
Тишината ме топло измива
от следите на мръсни ръце
и полека душата промива
и саванът ми бавно тъче...
http://www.youtube.com/watch?v=ppqsayKU_AM
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар