Очите ти...сини, лъчезарни
извиращи космически лъчи
понякога потайни и коварни
...не възразявай, само си мълчи!
обичам да ги виждам пълни с похот
събличащи и галещи като ръце
или свистящи, с огън, гръм и грохот
да изкривят красивото ти личице
А някога са пусти и заспали
в умората са сиви - посивели
като извадени от дъното корали
безцветно - сухи, тъжно избледнели
Променливи са те като морето
вълни и пяна, пръски и лъчи
пътеки лунни, слънце по небето
така желана...моля те, кажи!
http://www.youtube.com/watch?v=enWq7GaiuOY...feature=related
вторник, 14 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар