Тук сме за малко,
тук сме за миг
- под повей на Хадес
запален светлик.
Искричка премигва
в дълбоката нощ,
но крием в сърцата
космическа мощ
Защото сме полъх
защото сме вик
защото сме част
от Отец ни велик...
...но своя произход
не помним, защото
епохи сме тук -
тъй далеч от Живота
и в забрава и сън
- кошмар непробуден
в своя собствен затвор
вадим залъка труден.
Но в печалната пустош
на тази реалност
има още надежда
за Живот и за радост
Само трябва отново
да си спомним това
което е скрито
вътре в наште сърца.
http://www.youtube.com/watch?v=9DUAYPbhtaY
http://www.youtube.com/watch?v=1hpGfHOMlAU...feature=related
вторник, 14 април 2009 г.
има път
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар