ДЪЛГ

Животът прегръща ни
крепко и мрачно
животът поглъща ни
лакомо, алчно

Завърта ни бързо
като с въртележка
и никаква дързост
ни стон, ни болежка

могат я спрат.
"Скочи на земята"
- "шах", после и "мат",
и край на играта.

Животът преминал е,
животът е свършил,
и хиляди планове
лежат недовършени

И няма надежда,
а само печал -
от кал сме създадени,
ще станем на кал

Къде да се скрием?
В кой манастир?
При някой учител
- отново пасквил...

...А някъде, някъде,
през девет земи,
пролет навсякъде
вечно цъфти

и верни приятели
живеят оттатък
и всички обичат ме
безкрай, без остатък.

Но пътят забравил съм
в главата мъгла е
гласът на сърцето
е тих и потаен

от думи и вопли
го вече не чувам
нощем - кошмари
а денем бълнувам...

----------------------

Е, има ли изход?
Има ли Път?
- ехо отеква,
горите мълчат

И само отвътре
обругано сърце
тихичко шепне...
"ИЗКУПИ СИ ДЪЛГЪТ"



http://www.youtube.com/watch?v=tsn45ghgNBk