Юли

горещо и душно
небето надвиснало
от облаци тежки
над пепел и прах

дърветата тъжни
с повехнало минало
от стари болежки
прегърбени в страх

земята послушно
лежи си умислена
за своите грешки,
като някой монах

вятърът мудно
поклаща стърнища
в черната дреха
на умишлен пожар

жега е - тъй тук
пече ни се хляба
с напукани устни
и с потна снага

дано да е суша,
дано да измолим
до края на жътвата
да не идва дъжда.