Нищо
няма фучене на вятъра сух
няма ги огнени блици
няма изпълване в Светия дух
няма говор на чужди езици
няма светии от чужда земя
няма и галилеяни
няма ги в третият час на деня
няма разпнат Назарянин
няма пророчества, жива вода,
няма за комкане вино
няма крещяща "осанна" тълпа
няма ревящи "разпни Го".
Няма,
и никога не е било
няма ни страх, ни надежда.
Мойрите сплитат влакно след влакно,
тъй съдбата ми сляпо подреждат
И никой не може Атропос да спре
нито нишките може да среже
само аз с петдесетният меч във ръце
само аз, но без капка надежда...
