вторник, 22 септември 2009 г.

ХРИСТОВИЯТ ДУХ


Херметичната философия казва: "Бог е Баща на света, а Светът е творец на всичко съществуващо в него. Светът е Божият Син, а всичко, което съществува в света, е произлязло благодарение на Света".

Светът, за който говори Хермес, не е тази Земя, която ние познаваме сега. Става дума за първоначалната Небесна Земя. Човекът бил сътворен от материята на този първоначален Свят. Ние сме деца на този Свят. Светът на висшата диалектика* и всички негови сили, всички възможности се проявяват в нас и около нас. Но висшата диалектика се отличава от земната. Първата е божествена, първородна и истинска. Ние възприемаме диалектиката като нещастие, наказание и въплъщение на безплодността.

И така, съществуват диалектика на Света и диалектика на Земята. Светът е многостранна, грандиозна и великолепна система, докато Земята е само малка част от него. Светът е мощно поле за обучение и развитие не само на цялостните човешки същества, но и на другите жизнени вълни. За човека Земята, а в бъдеще и Светът ще бъдат божествен университет, но те не са крайната цел на човешкото проявление. Те са средство за изпълнение на Божествения План, за да подбутнат човека да върви по-нататък, към неговата крайна цел.



ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЪЧИ

Във Вселената съществува неизброимо множество слънчеви системи и милиади планети. Всяка планета служи за поле на дейност, предвиждаща великия Божествен План към Откровението. Всяка божествена планета е Свят, в чието сърце сияе Духът, Планетарният Дух. Всеки Свят, всяка планета има ядро, или сърце, от което произтича активността на Планетарния Дух. И позна- тата ни Земя, колкото и да се е изродила, също носи в сърцето си Планетарния Дух – Христос. Тази светлина, излизаща от сърцето, си проправя път навън през всички израждания и уплътнения и се разпространява навсякъде. От Планетарния Дух излизат седем пъти по седем – четиридесет и девет – лъчи. Те съпътстват и помагат за придвижването на Божествения План. В божествения аспект на Земята живеят хора, които се намират на различни степени на развитие. Но всички те в голяма степен превъзхождат нивото на нашето съществуване. Наричат ги Братство на Безсмъртните Души. Те идват на помощ на човечеството, намиращо се на нашето ниво. Като група от неразвити същества, земното човечество крачка по крачка се води към все по-голяма възприемчивост, а след това и към напълно зряла реакция на седемте лъчи на Планетарния Дух.

От тези лъчи е представен Планът за развитието. Сега ние преминаваме фазата на четвъртия лъч, съответстващ на възникването на мисловна способност, но ние сме се отклонили опасно от това ниво на развитие. Човек е отишъл толкова далеч от първоначалния План, че полето на живота му – Земята - е станала тъмна и опасна.

Чистото преди дихателно поле на Земята се е осквернило от необуздаността на човешките мисли и желания. Появили са се кристализацията, болестта и смъртта, които днес държат човечеството в обятията си. По тази причина Божественият План за развитие е бил нарушен и катастрофите следват една след друга. Земята се е превърнала в поле на израждането. Но въпреки това Христос оказва въздействието си и върху него. Пътят към първоначалния Свят, към Небесната Земя, остава отворен благодарение Духа на Христос. Този път е отворен за всеки човек, но условието е възраждането и обръщането му. Раждането на Новата Душа трябва да стане при положително реагиране на петия лъч на Планетарния Дух. Фактически, именно в това е задачата на всеки човек: да отреагира на петия лъч и да позволи да се роди Новата Душа. Иисус дойде на Земята, за да стане ясно на чевечеството това. Бог се яви като човек, но целта му е била съединяването на човечеството със силата на Христос. И самият Той е бил блестящ пример за раждането на светлината в сърцето.





РОЖДЕСТВО

Човешкото сърце е живият център на Душата. В него трябва да се роди Христос, Синът Божий. Рождество означава именно такова раждане на Светлината. Ангелус Силезиус пише:

"Дори Христос да е сто пъти в яслите роден,

а не в самия теб, не би бил ти спасен".

Така че Рождество застава в съвършено друга светлина и означава вътрешен процес, който става възможен само благодарение на самия човек.

Иисус се е родил от Братството на есеите – община от пречистени същности, твърде далеч от вълненията на епохата на римското владичество, в която столетия са водили благочестив живот. Иисус е бил посланник и член на Универсалното Братство. Той е трябвало така да се подготви към освобождаването в себе си Духа на Христос, че да обхване с Неговата светлина целия свят, за да могат след него и други да направят същото.

Земята се е потопила в тъмнина и към началото на ерата на Рибите се е оказала в мрак. Над земното поле са надвиснали облаци от дегенерирал астрал. Егоизмът и конфликтите господствали и много сърца се оказали затворени за Светлината на Планетарния Дух. Но Духът на Христос осветява със силата на своята Любов цялата природа и винаги търси възможност да се съедини с човешкото сърце, в което е скрито първоначалното зърно на Духа. С раждането си Иисус донесе със себе си ядрото на тази Светлина от чистите сфери на Божественото жизнено поле. Душата му е била готова да осъществи тази задача.

По време на кръщаването в Йордан, върху него слиза космическата сила на Христос, символично обозначена с гълъб, кацащ на главата му. Така е била прекъсана тъмната облачна завеса на осквернената астрална субстанция. Иисус Христос успя да излее долу Светлината "свише".

Иисус се съедини с болното човечество, за да проповядва учението за освобождение, за да предаде силата за осъществяване раждането на новата Душа и по този начин да изцели тялото, Душата и Духа на човека. Казано е, че той е изцелявал болни. Това значи, че Той е връщал към живот първоначалното състояние на човешкото битие и го освобождавал от веригите му, приковаващи го към Земята. Казано е също, че Той е съживявал мъртвите. Това означава, че Той е освобождавал от илюзията на материята тези, които са били живи мъртъвци, позволявайки им да познаят Истината. Той връщал зрението на слепите, т.е. дарявал знание, разбиране и вътрешно проникновение в единствено истинния Живот. "Вървете след мен" – казвал Той, имайки предвид, че ние можем да върнем към живот нашата истинска Душа, за да можем и ние, на свой ред, да се съединим с космическата сила на Христос.

Планетарният Дух се стреми отново да изчисти и извиси цялата Земя до състоя- нието на първоначалния Рай. Но това не може да стане с принуда. Само от собствен опит човек трябва да се убеди, че той е блудният син и че трябва да се върне в напуснатия Бащин Дом. И само когато този стремеж се вкорени дълбоко в човека, Духът на Христос може да го обхване и прониже с лъчите си, дарявайки по този начин "новото одеяние". "Новото одеяние" придобива този, който изчиства микрокосмоса си от чувствата, желанията и мислите на низшата природа. Такава е жертвата в името на собственото спасение и в името на спасението на цялото човечество.

Хората празнуват Рождество всяка година. То е определено във времето на зимното слънцестоене. Такова съвпадение на Рождество с повратната точка не е просто символично. Всяка година, в периода на отдих на природата, Светлината на космическия Христос може да проникне в полето на Земята чрез сърцето на Света и да окаже своето въздействие. Тези, които реагират на него с отворено сърце, възприемат силата Му и могат да я използват за така необходимото обновяване на живота. Техните души се обръщат към Светлината, стремейки се освобождаващият импулс на Божествената Милост да заеме централно място в живота им. С помощта на тази сила човек е способен да измине Пътя на освобождението от земното поле.

За много хора този път е неведом. За тях Рождество все още остава празник в чест на човека, родил се във Витлеем преди две хиляди години. Те не осъзнават, че оттогава Христовата сила непрекъснато се излива върху Земята. А благодарение на тези, които са го последвали, пробуждайки и освобождадайки Светлината в себе си, нейната интензивност е нарастнала. Много негови последователи са преследвани, убивани /това касае материалното им проявление/. Но свършената работа е било невъзможно да бъде унищожена. Светлината се е разпространявала за помощ на всички, които наистина са се нуждаели от нея. Безброй са тези, които са придобили Светлината и са съединили Душите си с Първоначалния Дух – толкова огромно е тяхното множество. Те образуват верига, вплетена като блестяща лента в световната история.




ЗАДАЧА

С тази задача се среща всеки: да освободи в своя микрокосмос първоначалната Светлина. В продължение на векове много са я разбирали неправилно. Правило се е всичко възможно, за да се основе Божие Царство на Земята. Материализмът и материята са започнали да господстват именно затова. Интелектуалните възможности с огромен егоцентризъм се насочвали към устройството на този материален свят според своите разбирания.

Вместо да следват Божествения План за Света и човечеството, на Земята използвали мисловната способност за усъвършенстване на материалните проявления. Като завършек човек винаги остава с празни ръце, тъй като той не поддържа връзка с Планетарния Дух и не е подготвен за промените, настъпващи в епохата на Водолея. А целият кристализирал живот ще бъде разбит с новия приток на силови излъчвания. И на човека не остава нищо, с което би могъл да замени материалното съществуване. По такъв начин, раждането на Душа от Светлина става абсолютно условие за развитие съгласно Божествения План. Именно затова се излива Светлината на Планетарния Дух. Тя се фокусира и концентрира в Духовната Школа на Златния Розенкройц и се използва за построяване на Душата. По този начин истинско Рождество могат да празнуват търсещите хора, отворили сърцата си за тази Светлина. Това не е Рождество, идващо в уютна обстановка с изобилие от храна и питиета. Това не е бягство във видимостта на външното изобилие или в емоционално единение с лишените от този разкош. Такова Рождество е отклонение, опит макар и временно да останеш в света, където човек винаги остава с празни ръце. Но с приятните миражи хората се разделят неохотно, дори ако забелязват, че това е безсъдържателен празник, породен от нестабилното съществуване.

Истинското Рождество е приемане на истинската Светлина в сърцето. И всеки, възприел тази Светлина, получава възможност да стане Божи Син. Това е смисълът на празника на Светлината. Главното е да се приеме Светлината и да се живее с нея. Всеки, който предоставя себе си на Светлината на Планетарния Дух и се стреми да живее в хармония с нея, пробужда в микрокосмоса си Новата Душа. Той помага на Христос да носи кръста. Това значи, че чрез неговото същество Светлината на Христос влиза вертикално в полето на Земята, а благодарение на работата му тази Светлина се разпространява по хоризонталата на земното поле. Тази работа се ръководи от Братството на Безсмъртните Души. То изпраща на човечеството всичките четиридесет и девет лъча от космическото излъчване на Христос. Във всяко сърце и във всяка душа има Роза, която от тази Светлина може да разтвори своите седем листчета и да разцъфти на Кръста на освобождението.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


_____________________
* 1. висша диалектика - първоначално жизнено поле на човечеството, ннапуснато от част от човечеството в процеса на потъване в материята.
2. земна диалектика - жизнено поле, в което сега обитава човечеството, в което всяко нещо се проявявя само свързано със своята противоположност. Чрез този основен закон всичко земно е подложено на постоянно изменение и разрушаване, раждане, разцвет и умиране.
----------
статия

Няма коментари:

Публикуване на коментар