събота, 12 септември 2009 г.

ЧОВЕЧЕ, ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ!


Една от основните предпоставки на всяка мистерийна школа е самопознанието. Ето защо ние намираме следните думи над входа на храма на Аполон в Делфи: “Човече, опознай себе си”, а когато прекрачим прага, на обратната страна на вратата прочитаме: “И ти ще опознаеш света и Бога!”. Или казано по друг начин: “И ти ще узнаеш, че си Бог!”

Тази първоначална предпоставка за пътя на посвещение в божествените мистерии с течение на времето е станала чужда на целта. В нашето съвремие, особено през последните тридесет години, езотериката се приобщи към развиващата се психология. Много словесни изрази, отнасящи се до вътрешната религия, ще видим изопачени по афиши, обяви за всякакви курсове, семинари и най-различни форми на терапия. Това се е случило и с думите над входа на храма на Аполон.
Разбира се, за човека е полезно и често дори необходимо да опознае личните си заложби, дарби и същност, за да изпита и отхвърли придобити или чужди образци на поведение, доколкото те ограничават собственото му същество. Много болести на тялото възникват поради напрежение между чуждото и собственото предопределение. С помощта на различни форми на терапия човек може да се научи да остава верен на себе си и да поеме отговорността за действията си. Това може да бъде от много голяма полза във всекидневния живот, макар да създава илюзията за постигане на вътрешна свобода.
Но този вид самопознание не е същото, което се изисква от един ученик на мистериите и за което става дума в надписа в светилището на Аполон. Разликата е дълбоко скрита в различната цел на психологическия път и на пътя на мистериите. При първия вид самопознание целта е човек да се научи да оцелява по-добре в света, да се сдобива с повече неща за себе си, с които да може да живее по-успешно. Пътят на един кандидат на мистериите обаче го води през света и извън неговите граници. Едната цел лежи в границите на света, другата извежда извън границите на света.
Себепознанието, което е необходимо за излизане извън границите на този свят, никога не би могло да бъде само един личен мироглед. То трябва да бъде едно общовалидно човешко познание. Гледната точка на наблюдателя следователно трябва да лежи извън личността, извън света. Само оттам може да се разбере без предразсъдъци кое е общото в положението на всички хора. Само от една такава гледна точка погледът е ясен и свободен от многообразните нюанси, които се дължат на личностни и кармично предопределени връзки и на зависещото от тях същество на наблюдателя.
Тук възниква един привидно неразрешим въпрос: Къде и как кандидатът на мистериите ще намери такова място извън света, след като вече беше казано, че светът би могъл да бъде преодолян едва когато той наблюдава и опознава света и самия себе си само от това освободено от света място? Това не е ли противоречие, от което следва безнадеждността на неговите усилия?

Ако ние искаме да обхванем това противоречие с нашето нормално, логично време-пространствено мислене, то то не може да бъде разрешено.
Съществува обаче едно мислене, което не е възникнало в тази природна диалектична обвързаност и което ще бъде споделено с кандидата на мистериите по неговия път. Ако ние жадуваме с цялото си сърце да намерим решение на посоченото противоречие, ако чувстваме, че нашето спасение зависи от живота, който е извън обвързаността ни с този свят, тогава в нашето жадуващо сърце, от Розата в сърцето, прииждат мисли, които не принадлежат на нашия свят. Тази Роза в сърцето е идеята, към която се стремим, и която лежи все още дълбоко заровена, зазидана, погребана, скрита извън нашия свят. За такива мисли ние често казваме: “Аз изобщо не съм го мислил, то ми хрумна просто така.”
От този опит възниква тогава и първото необходимо познание за ученика на мистериите. Човекът е едно двойствено същество, притежаващо една смъртна част от този свят и една безсмъртна част, която не е от този свят. Тези две части са свързани заедно в продължителността на един живот, но не са смесени една с друга.
От казаното може да се направи заключението, че съществуват и два свята: един земен, преходен, към който ние принадлежим като личности, и един вечен, непреходен, към който принадлежи неземната част – ние я наричаме също така Божествена, Духовна искра или Роза на сърцето. Това познание за двата свята е второто познание. Имайки предвид духовното ядро, Иисус свидетелства: “Нима не знаете, че сте богове?” Това е третото необходимо познание. Задачата на човека е да освободи този бог в себе си, който не е от този свят, който е затворен в затвора на този свят. За това освобождение става въпрос във всички мистерии на посвещение.
Тук съществува опасността да попаднем във фундаменталната заблуда да си измислим сами метод, който би могъл да осъществи такъв освободителен процес. Предлагат се много пътища, но повечето от тях се определят от волята на смъртния човек. Чрез едно погрешно разбрано самопознание в най-добрия случай се изгражда един “супермен” – свръхчовек със свръхвъзможности или с едно свръхсъзнание. Това разбира се го издига над човешката маса. Но той си остава въпреки всичко това, което е – една смъртна преходна природа. Богът в човека не се нуждае тепърва да се изгражда от самия човек. Той вече съществува в него в своето съвършенство. Той се нуждае само от жизнено пространство. За целта човекът трябва да се научи да дава път на силата на божественото, което живее в него. Това за ученика на мистериите е четвъртото познание.
Когато ученикът е безусловно готов за това и потвърди тази готовност с последвалите истински дела, словата от Евангелието на Йоан ще се изпълнят:
“А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.” (Йн 1:12-1)



Възможно ли е постигането на едно ново разбиране за целта на човешкото съществуване да се сравни с опита, който е натрупан с помощта на космическия телескоп Хабъл? С досегашните големи телескопи на Земята също можеше да се видят много неща. Но човешкият поглед не стигаше достатъчно далеч. Хабъловият телескоп, който влезе в действие от 1990 година, изпревари времето с много светлинни години, така че бяха открити хиляди нови слънчеви системи и млечни пътища. Човекът изчисли, че техният брой е милиарден. Но и тази перспектива остава в този земен свят. Затова пък перспективата, изхождаща от духовното ядро, се разпростира извън земния свят.
----------------------------
статия

3 коментара:

  1. "Той, който разбира, нека да изчисли числото на звяра, понеже то е число на човек."
    Откровение на св. Йоан

    ОтговорИзтриване
  2. az ne se poznavam i tov ae lo6o nemoga da prodalja taka jivota si trqqq mi ne6to koeto da mi pogne ..vqrvam, 4e na nqkoi my pyka za dr svetoveee

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте,

    Казвам се Недялко Донев, издател на вестник за себепознание и личностно израстване КОЙ СЪМ АЗ - http://www.whoamijournal.com/.


    Каня Ви лично, да станете част от екипа.

    Можете да ми пишете на имейл: contact @ whoamijournal.com


    Желая Ви здраве, щастие и творчески успехи!


    Н. Донев

    ОтговорИзтриване