събота, 24 октомври 2009 г.

ГЛАСЪТ НА ТИШИНАТА - Елена Блаватска

Елена Блаватска
ГЛАСЪТ НА ТИШИНАТА
ПРЕДГОВОР
Следващите страници са извлечени от Книгата на Златните правила, едно от съчиненията, които на Изток се дават в ръцете на учениците от мистичните школи. Тяхното изучаване е задължително и за онази окултна школа, ученията на която са възприети от мнозина теософи. Много от тези изречения аз помнех наизуст, така че ми бе лесно да ги преведа на английски.
Известно е, че в Индия методите за психическо развитие са различни при всеки Гуру и не само защото учителите принадлежат към някоя от шестте [ортадоксални - астика] индийски философски школи, но още и поради това, че всеки Гуру има свой собствен метод, който той пази в дълбока тайна. Отвъд Хималаите обаче тези различия изчезват и методът в езотеричните школи е един, освен ако Гуру не е някой прост лама, който малко се отличава от своите ученици.
Съчинението, от което превеждам, представлява част от поредицата, откъдето са взети и школите на Книгата на съзерцанието (Тhe Book of Dzyan), които послужиха като основа за Тайното Учение1.
Книгата на Златните Правила има еднакъв произход с мистичното съчинение Парамартха, което според легендата за Нагарджуна било дадено на великия архат2 от нага, или "Змиите", както са се наричали древните Посветени. Но колкото и да са оригинални и благородни мислите и основните постановки в тази книга, те често се срещат под различна форма в много санскритски писания като например в Дхянешвари, великолепна мистична книга, кадето в огнени краски Кришна описва на Арджуна състоянието на един напълно просветлен йогин. Същите идеи намираме и в някои Упанишади. И това е напълно естествено, защото повечето - не всички - велики Архати, първи последователи на Гаутама Буда, са били арийци, а не монголи, особено тези от тях, които са се преселили в Тибет. Произведенията дори само на един Арясангха са твръде многобройни.
Оригиналите на тези Правила са изрязани върху продълговати плаки, а копия от тях са правени често върху дискове. Тези плаки или дискове се пазят обикновено върху олтарите на храмовете, близо до които се е развивала дейността на езотерично школи на Йогачара3. Оригиналите са написани по различен начин, понякога на тибетски, но най-често с идеографични знаци. Свещеният език Senzar, въпреки, че има своя собствена азбука, може да се предава чрез различни видове криптограми. Друг способ, наречен на тибетски lug, се състои в употребата на цифри и цветове, при което всяка от тях отговаря на определена буква от тибетската азбука (тридесет прости и седемдесет и четири съставни букви). Така се съставя пълна криптографична азбука. Когато се употребяват идеографични знаци, има определени способи за разчитане на текста: един от тези способи се състои в това, че дванадесетте знака на зодиака и седемте основни цвята на дъгата, всеки от последните в три отсенки: светла, основна и тъмна - заменят тридесетте и три букви на обикновената азбука и от тях се съставят думи и изречения. При този способ дванадесетте знака на зодиака, повторени пет пъти и съединени с петте елемента и седемте цвята на дъгата, образуват пълна азбука, състояща се от щестдесет букви и дванадесет знака. Знакът, поставен в началото на текста, служи като указание дали четецът да го разчита на санскрит или по китайския идеографичен способ. Но най-лесен начин за изписване е този, който позволявана читателя да неси служи с никакъв определен език, а само със знаци и символи, - които също като арабските цифри - са били общо достояние на всички посветени мистици и на техните последователи в различни страни. С тази особеност се отличава китайското писмо, което може да бъде разчетено от всички, които владеят неговия ключ: японецът може да разчита това писмо толкова добре, колкото и китаецът.
Книгата на Златните Правила - някои от които са дадени още в предбудиската епоха, а някои по-късно - съдържа около деветдесет отделни кратки афоризма. Много години преди това аз знаех тридесет от тях наизуст. Зада възстановя и останалите, би трябвало да се ровя в моите записки, които съм правила в един период от двадесет години. Освен това някои от тях не могат да бъдат оповестени на света, твърде себелюбив и твърде привързан към чувствените удоволствия и съвършено неподготвен да възприеме такава възвишена етика: защото само човек, който упорито и сериозно се домогва до самопознание, може да изслушва напътствия от този род.
Въпреки това именно с подобни възвишени идеи са изпълнени многобройни томове от източната литература, особено Упанишадите. "Изкорени всяко желание за живот" - казва Кришна на Арджуна. Защото това желание се таи само в тялото, в обвивката на въплътеното Аз, а не в самия Аз, който е "вечен, нерушим, който не убива и не може да бъде убит" (Катхопанишада)."Изкорени усещанията - учи Сутта-нипата, - еднакво приемай и радост и скръб, и печалба и загуба, и победа и поражение" и "търси убежище само във Вечното". "Изкорени чувството на обособеност" - повтаря Кришна толкова пъти. Умът (манас - вътрешното сетиво), увлечен от блуждаенето на страстите, прави душата4, безпомощна като кораб, люшкан от вълните ( Бхагавад - гитаІІ.70).
Ето защо бе необходимо да се направи грижлив подбор на онези правила, които най-добре биха подхождали на малцината истински мистици от Теософското общество и които отговарят на техните духовни нужди. Само тези малцина могат да оценят словата на Кришна - Висшия Аз (параматма): "Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите. Никога нито аз, нито ти сме преставали да съществуваме, нито пък тези владици на людете; така и в бъдеще никой от нас не ще престане да съществува" ( Бхагавад -гитаІІ.12).
В този мой превод аз се опитах да запазя поетичната красота на езика и на образите, с каквото се отличава оригиналът. До колко това мое старание се е увенчало с успех, нека читателят отсъди сам.
1889 Елена Блаватска




ОТЛОМЪК І
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО

Тези поучения са за ония, които не познават опасностите иддхи5.
Който пожелае да чуе Гласа на Безмълвието, "Беззвучния Звук"6, и да го проумее, той трябва да достигне пълно съсредоточаване7.
Като стане равнодушен към външния свят, ученикът трябва да намери Повелителя8 на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзииите.
Умът е великият убиец на Реалното.
Ученикът трябва да надвие убиеца.
Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единния, вътрешния звук, който убива външния.
Тогава само - не по-рано - ще напусне той областта на лъжовното9 и ще встъпи в царството на истинното10.
Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка.
Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.
Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.
И тогава ще се обърне към вътрешния слух и ще рече:
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО

Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя11 - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфтяващата твоя душа12 се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия13; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи - подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен бог недостоен ковчег.
Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне:"Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата14.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е "Велика Ерес"15. Тази земя, о, ученико несведущ, е само печално преддверие, което води в сумрак, зад който се разстила долината на светлината - Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей.
Великият Закон казва: "За да познаеш мировия Все-Аз16, ти трябва да познаеш своето собствено Аз, ти трябвва да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и само тогава ще можеш да почиваш под крилете на Великата Птица17. Наистина сладък е покоят под крилете на Това (тат), което не подлежи на раждане и смърт, което е АУМ18 в продължение на безконечните векове19.
Възнеси се върху Птицата на Живота, ако искаш да го познаеш20.
Пожертвай живота си ако искаш да живееш21.
Предстои ти, о, мирни страннико, да преминеш три чертога до края на много трудния Път. Три черога, о, победителю на Мара22, водещи през трите състояния23 в четвъртото24, а от там в седемте свята25, в Световете на Вечния Покой.
Ако желаеш да узнаеш техните имена, слушай и запомняй.
Името на първия чертог е Неведение26.
Това е чертогът, в който ти най-напред си видял светлината, в който живееш и в който ще умреш27.
Името на втория е Чертог на Познанието.
В него твоята душа ще намери разцъфтяването на живота, но под всеки цвят се е свила змия28.
Името на третия чертог е Мъдрост; зад него се простират безграничните води на акшара29, непресекващият извор на Всезнанието30.
Ако искаш да преминеш безопасно първия чертог, недей позволява на своята душа да взема огньовете на въжделението за слънчева светлина, които пламтят в него. Ако искаш безопасно да преминеш през втория, недей забавя стъпките си, за да вдъхваш благоуханието на опияняващите цветове. Ако искаш да се освободиш от веригите на Карма31 в тази призрачна страна.
Мъдрият не се задържа в опасната обител на чувствените удоволствия.
Мъдрият не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията.
Търси Онзи32, който ще ти даде живот, в Чертога на Мъдростта - той се намира отвъд пределите, зад които изчезват сенките и където светлината на Истината сияе в неугасима слава.
Несътвореното живее в тебе, ученико, както живее то и в Чертога на Мъдростта. Ако пожелаеш да го достигнеш и да съчетаеш двете светлини в едно, ти трябва да свалиш от себе си тъмните покрови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ да застава между твоята светлина и светлината на Мъдростта, защото иначе те не ще могат да се слеят в една светлина. Когато видиш своето своето собствено незнание33, бягай от Чертога на Познанието. Опасна е неговата коварна красота и ти трябва да преминеш през него само за изпитание. Пази се - да не би душата ти, ослепена от примамливото му сияние, да забави своя ход и да попадне във властта на неговата призрачна светлина.
Тази светлина блика от драгоценния камък в короната на великия съблазнител Мара. Чувствата, омагьосани от него, ослепяват душата и довеждат неразумния до крушение.
Молецът, привлечен от блясъка на твоята нощна лампа, е обречен да погине в нейните пламъци. Безгрижната душа, която губи сили в борбата с демона на илюзията, издевателстващ над нея, се връща на земята като робиня на Мара.
Погледни сонмовете крилати души. Наблюдавай как те прелитат на бурното море на живота, как - обезсилени, с изтичаща кръв, с разбити криле, падат една след друга в надигащите се вълни. Тласкани от свирепите пориви на вятъра, преследвани от бурята, те потъват във водовъртежите и изчезват в първата разкрила се бездна.
Ако преминеш Чертога на Мъдростта и пожелаеш да достигнеш Долината на Блаженството, здраво залости чувствата си, да не би да проникне в тях губителната ерес на разединението, която ще те откъсне от цялото.
Не позволявай на "Родения н Небесата"34, потопен във вълните на Мая35 да се отделя от единия Отец36, но домогвай се така, че огнената сила37 да се отдръпне в най-съкровените покои на твоето сърце38, в своята истинска обител.
И тогава тази сила ще се въздигне от твоето сърце в шестата област, средната - в средата твоето междуочие, където тя ще стане дихание на Единната Душа, глас на Учителя, който изпълнява всичко.
Само тогава можеш ти да станеш "Небесен Странник"39, който побеждава ветровете, що се носят над водите, и който със своите стъпки не докосва вълните.
Преди да застанеш на горното стъпало върху стълбата на мистичните звуци, ти трябва да чуеш гласа на Бога, който е в тебе, по седем различни начина.
Първият - подобен на сладостния глас на славей, пеещ прощална песен на своята любима.
Вторият - звучащ като сребърния кимвал на неземния Дух40, който пробужда блещукането на звездите.
Следващият - подобен на мелодичната жалба на духа на Океаните, пленен в своята раковина.
Подир него следва мелодия от струните на саз41.
Петият ще прозвучи в ухото ти като звук от бамбукова флейта.
И ще премине в тръбен зов.
Последният ще прозвучи като глух тътен на гръмовите облаци.
Седмият ще погълне всички останали звуци. Те ще умрат и няма да се чуват вече.
Когато твоята личност42 е победена и повалена в нозете на Учителя, тогава ученикът се слива с Единия и пребивава в Него43.
Преди да встъпиш в Пътя, ти трябва да унищожиш своето "тяло на желанията"44, да очистиш своето "мисловно тяло"45 и да направиш сърцето си непорочно.
Чистите води на вечния живот, ясни и кристални, не могат да се смесят с калните потоци, блъскани от вихъра на бурята. Капките небесна роса, искрящи в първите утринни зари на слънцето върху свещения лотос, щом капнат на земята, се смесват с прахта... Виж - чистият бисер се превръща в кално петно.
Бори се с нечистите си мисли отрано, преди те да те овладеят. Не ги щади, така както те не те щадят. Защото ако им отстъпиш и те пусната корен и започнат да растат, тогава знай: твоите мисли наистина ще те надмогнат и убият. Пази се, ученико, и не допускай дори и сянката им да те доближи. Защото тази сянка ще започне да расте, да се увеличава по обем и сила и пораждащият се мрак ще погълне твоето същество, преди да успееш да забележиш присъствието на тъмната сила.
Преди твоята съкровена сила46 да те направи божествен, волята ти трябва да излезе победител от битката с тялото на желанията (кама-рупа).
Твоят прах и твоят дух никога не могат да се срещнат47. Един от тях трябва да изчезне, защото те не могат да пребивават заедно.
Преди да прозре разумът на твоята душа, зародишът на личността трябва да бъде разрушен, червеят на чувствеността - унищожен, без възможност да възвръщане към живот.
Ти не можеш да вървиш по Пътя, ако сам не станеш този Път48.
Нека твоята душа се вслушва въ всеки страдалчески вик така, както свещеният лотас открива сърцето си, за да се опие от лъчите на утринното слънце.
Не допускай палещото слънце да изсуши макар и едничка сълза, преди ти сам да я изтриеш от очите на скърбящия.
Дори всяка гореща сълза човешка да се отрони в дълбините на твоето сърце и да пребивава там; недей я изтрива, докато не отстраниш породилата я скръб.
О, ти, чието сърце е пълно с милосърдие - знай, че тези сълзи са живителни струи, оросяващи полето на нескончаемото състрадание. Само върху оросената почва разцъфва полунощният цвят на Буда49, най-редкият измежду всички цветове. Това зърно на освобождението от раждане и смърт.
То отделя Архата и от духа на разприте, и от въжделениеята и го води през долината на битието към мир и блаженство, което е достъпно само в долината на Безмълвието и на Небитието50.
Убий желанието, но като го убиваш, пази се то да не възкръсне отново.
Убий любовта към живота, но ако убиваш любовта към живота51, прави това не от жажда за вечен живот, а от желание да замениш временното с вечното.
Не желай нещо. Не разпалвай сърцето си против Карма52 и не роптай срещу неизменните закони на природата.
Бори се само с личното, преходното, непостоянното, което е обречено на унищожение.
Помагай на природата и работи заедно с нея и тогава природата ще признае в тебе един от своите творци и ще ти се покори. И широко ще открие пред тебе входа към своите съкровени недра, и ще простре пред твоя поглед съкровищата, заключени в дълбините на нейната непорочна, девствена гръд. Неопетнена от плътски допир, тя разкрива своите съкровища само пред духовните очи, които никога не се склапят и за които няма покрови във всички природни царства.
Тогава тя ще ти покаже средства и насока, първия вход53 и втория, та чак до седмия. И отвъд тях целта, зад пределите на която, къпеща се в лъчите на духовна светлина, се намира неизказана Слава, която никой не може да види, освен зрящата душа.
Само една пътека извежда на Пътя и само в края на този Път може да бъде чут Гласът на Безмълвието. Стълбата, по която се изкачва устременият, е изградена от стъплата на страданието и скръбта; само гласът на светостта може да ги утеши. Горко ти, ученико, ако донесеш макар един порок със себе си, ако не си го оставил долу. Стълбата ще се разруши и ти ще бъдеш низвергнат. Нейното подножие се крепи в дълбоката тиня на твоите заблуждениея и грехове и преди да дръзнеш да преминеш през широката пропаст на телесността, ти трябва да си умиеш нозете във Водите на Отречението. Горко на този, който се осмели с нечисти нозе да оскверни макар и едно стъпало. Черната леплива кал ще се втвърди, ще обхване стъпалата и ще прикове дръзкия на място. И също като птица, уловена в коварните примки на птицеловеца, той не ще може да се придвижи вече напред. Неговите пороци ще се облекат в образи и ще го повлекат надолу. Неговите грехове ще издигнат глас, подобен на хохот и виене на чакали при залез-слънце. Неговите мисли ще станат неприятелска войска, която ще го хване и отведе като пленен роб.
Убий своите желания, ученико, обезсили своите пороци, преди да тръгнеш по върховния Път.
Унищожи своите грехове, направи ги навеки безгласни, преди да започнеш своя възход.
Смири своите мисли и устреми цялото си внимание върху своя Учител, Който ти още не виждаш, но Когото вече предчувстваш.
Съедини всичките си чувства в едно чувство, ако искаш да бъдеш в безопасност от врага. Иначе няма да се открие за твоите очи стръмната пътека, която води към Учителя.
Дълъг и изморителен е пътят, който се разстила пред тебе.
Единствено съжалението за миналото, което си оставил зад гърба си, може да те повлече надолу и ти отново ще трябва да започнеш своето тежко въздигане нагоре.
Не се оглеждай назад, или си погубен. Не вярвай, че въжделението може да се унищожи, като го кърмиш и удовлетворяваш: това е лъжа, внушена от Мара. Чрез такова кърмене порокът се разраства и става все по-силен, така както червеят в сърцето на цветеца става по-голям и тлъст.
Розата трябва отново да стане пъпка, изникнала от родното стебло преди този червей да подяде сърцето на цвета и изпие жизнениея му сок.
Златното дърво54 ражда драгоценни пъпки, преди неговият ствол да повехне от бурите.
Ученикът трябва да стане като дете преди още първият звук да стигне до слуха му.
Светлината от Единия Учител - неугасимата златна Светлина на Духа - хвърля върху ученика своите светозарни лъчи още от самото начало на Пътя: те пронизват гъстите, тъмни облаци на телесността. Ту тук, ту там тези лъчи я озаряват подобно слънчевата светлина, която пронизва гъстия листак на вековните лесове и пада на земята като светли петна. Но помни, ученико: докато плътта не престане да желае, главата не охладнее и душата не стане твърда и чиста като блестящ елмаз. Сиянието няма да проникне в съкровения покой на твоята душа; То не ще съгрее сърцето и мистичните звуци55 от духовните висоти56 няма да достигнат до твоя слух, колкото и ревностно да слушаш на първото стъпало.
Докато не чуеш, ти не можеш да видиш.
Докато не започнеш да виждаш, ти не можеш да чуеш.
Да виждаш и да чуваш - ето второто стъпало.
Когато ученикът, като си закрие очите и ушите и спре дишането си, недостъпен за външния мир, вижда и чува, възприема с обонянието и вкуса си, когато неговите четири чувства се слеят и са готови да преминат в петото - вътрешното осезание57, тогава ученикът стъпва на четвъртото стъпало.
А на петото, о, победителю на своите мисли, ти трябва отново да убиеш всичките си чувства без възможност за възвръшавето им към живот58.
Ограничи ума си от всички външни предмети, от всички привидности. Въздържай се от вътрешни образи, да не би да хвърлят тъмни сенки върху Светлината на твоята душа.
Отсега нататък ти си достигнал пълно Съсредоточаване - шестото стъпало. А когато преминеш на седмото, о, ти, който си познал щастието, тогава няма да виждаш вече свещеното Три59, защото сам ще станеш Триединен. Ти и твоят ум - пребиваващи редом като близнаци, а над тях ще се разгори звезда60 - целта на твоите стремежи."Три", които пребивават в слава и в неизказано блаженство, отсега в света на мая нямат вече име. Те са се слели в една Звезда, в огън плямтящ, но неизгарящ, в този огън, който облича61 Пламъка.
Ти си достигнал, о, победоносни ученико, това, което людете наричат дхяна62 - предпоследното стъпало, след което следва последното стъпало - самадхи63.
Отсега нататък твоят "Аз" се е потопил в Единия Аз, слял се с този Аз, от който се е излъчило твоето битие.
Къде е прочее твоята индивидуалност, ученико, къде е самият ученик? - Искра, изчезнала в Пламъка, капка в недрата на океана, непреходен лъч, станал "Всичко" - и вечно сияние.
Отсега нататък ти си и работник, и свидетел, и светъл център, и излияние на лъчи, Светлина в Звука и Звук в Светлината.
Всичките пет прегради са ти познати, о, благословени. Ти си ги преодолял, ти - пазител на четирите Истини64.
Светлината, която пада върху тях, произлиза от самия теб, о, ти който си бил досега ученик, а отсега ставаш Учител.
Из четирите вида Истини:
Не си ли минал ти през познванието на страданието? - истина първа.
Не си ли победил ти властителя Мара65 в предверието, което води в царството на съблазните? - истина втора.
Не сили завладял ти третата истина, като синавидл греха пред третатат врата?
Не си ли стъпил ти на Пътя66, що води към познание? - истина четвърта.
Пребивавай прочее отсега нататък под дървото бодхи, което е съвършенство на всяко познание, защото знай: ти си завладял самадхи - твоето зрение е безпогрешно и съвършено.
Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха, Седем звука н един
Глас на Безмълвието.
ОМ ТАТ САТ67
Бележки:
1. Blavatsky, E. The Secret Doctrine. The Synthesis of Science, Religion and Philosofy. London& The Theosophical Publishing House, 1893. <към текста>
2. Букв. достоен, първоосновател, висша степен в йерархията на будистките философско-религиозни общини. <към текста>
3. Второто основно направление на Махаяна, известно още и като Шуня-вада, нихилизъм. <към текста>
4. Буддхи - има се предвид материализираната в интелекта душа. <към текста>
5. Иддхи - низшите психични сили. <към текста>
6. Нада - силен вик, крясък, рев, звук въобще. <към текста>
7. Дхарана - дълбоко и пълно съсредоточение върху вътрешен обект, съпроводено отдръпване от външния свят и от света на усещанията. <към текста>
8. Раджах - цар, раджа. <към текста>
9. Асат - букв. несъществуващо, небитие. <към текста>
10. Сат - букв. съществуващо, битие. <към текста>
11. Висшият Аз съответства на Адибуддха (първия Буда) в мистиката на будистите, атма ( и по-точно параматман, висшия Атман) при последователите на брахманиската теософия и Kristos при древните гностици. <към текста>
12. Развиващата се човешка душа, манас (схващан като вътрешно сетиво, подлежащо на космологическа еволюция и търсещ своята идентичност всвета на постоянно изплъзващата му се илюзорна материя, мая). <към текста>
13. Махамая, или обективният свят. <към текста>
14. Саткаядиттхи - илюзорността на личното съществуване. <към текста>
15. Атмавада - лъжлива вяра в отделността на всяко човешка душа от единната Мирова Душа ( букв. учение за душата и по-точно за субстанциалната независимост на душата; будистите се противопоставят на идеята за независимата субстанциалност на душата в учението си, съзнанието като поток от постоянно изменящи се дхарми, мигновени онтологични минимуми. Очевидно Блаватска визира именно това учение, известно още като пудгала - пратишеддха, отхвърляне на личната субстанция, тъй като терминът атмавада е даден в палийския си вариант - аттавада, характерен именно за будистите). <към текста>
16. Universal All-Self - Мировият Все - Аз. <към текста>
17. Кала - хамса, "Лебедът в Пространството и Времето", символ на Брахма, птица, която снася златно яйце в хаоса, от което възниква вселената.(Традиционно се смята, че именно Брахма е роден от хиранягарбха, златното яйце). <към текста>
18. Свещена сричка, която има няколко значения и се произнася благоговейно от йогите по време на молитва и при медитация; звукът А е дясното крило на лебеда на времето, У неговото ляво крило, М - опашката му, а ардхаматра (половината сричка в съкратен вид, има се предвид резултативния дифтонг О) наричат неговата глава". Тка се казва в Нада-биндупанишада (вж. Ригведа). <към текста>
19. На изток вечността има съвсем друго значение. Тя означава обикновено сто години, или един век от живота на Брахма, с други думи, една махакалпа, чиято продължителност е равна на 311 040 000 000 000 години. <към текста>
20. В Нада - биндупанишада се казва следното:"Йогинът, който се е издигнал с птицата хамса (който размишлява върху АУМ), вече не е под влияние Карма, нито под влияние на греховете". <към текста>
21. Отречи се от живота на своята личност, на своето лично Аз, ако искаш да живееш в Духа. <към текста>
22. В езотеричен смисъл Мара, князът на смъртта, олицетворява изкушението, което действа посредством човешките пороци. В буквален смисъл мара означава "умъртвител[ на душата]". Той се изобразява като цар, увенчан с корона, на която блести скъпоценен камък с такъв нетърпим блясък, че всеки, който го погледне ослепява. <към текста>
23. Трите състояния са бодърстване (джаграт), сън със съновидения (свапта) и дълбок сън без съновидения (сушухти). Тези три състояния водят до четвъртото, турия. <към текста>
24. Турия - състояние на извисено духовно съзнание. <към текста>
25. Някои източни мистици признават седем духовни сфери в тялото на кала - хамса. Интересно е да се отбележи, че пространствено-времевият Лебед е проявление на Лебеда извън пространството и времето, когато непроявеният Брахман се превръща в проявен. <към текста>
26. Авидя - незнание, неведение. <към текста>
27. Обективният, веществен свят, който познаваме чрез сетивата и който е достъпен за нашето земно съзнание. <към текста>
28. Чертогът на Изпитателното Обучение е астралната област( Огненото езеро при древните египтяни, Чистилището при католиците), психическият свят на свръхсетивните възприятия и на измамните явлениея, светът на медиумите, астралната змия на Елифас Леви. Нито един цвят, откъснат от тази област на великата Илюзия, не е бил пренесен на земята без змията, стаена в шубрака. <към текста>
29. Нерушим, постоянен, епитет на Шива и Вишну, сричка, с която се обозначава великият Брахма, небесни води. <към текста>
30. Областта на пълното духовно съзнание - човекът, издигнал се до нея, пребивава в пълна безопасност от всички илюзии. <към текста>
31. Веригата от причини и следствия, която привързва човека към земното съществуване и предизвиква неговите последователни превъплъщения на земята. Карма може да се нарече цялата съвкупност от постъпките и действията на човека поа отношение на себеподобните и на целия свят: неговият сегашен живот е плод на миналите му съществувания и в същото време зародиш - семе (биджа), за бъдещите му превъплъщения. За да се освободи човек от оковите на Карма, привързан към колелото на преражданията, той трябва да унищоже своя егоизъм (асмита - букв. съмност; думата е отглаголно съществително от първо лице ед.ч. на глагола аз, съществувам, Аз съм = Ахам асми; във философията на Самкхя - Йога се разглежда като една от главните причини за онтологическата неразличимост на личното и свръхличното духовно начало), своята отделност и да стане свръх личен свръхличен - да преодолее личното начало в себе си, не търси своя Гуру. <към текста>
32."Посветеният", който води ученика чрез познанието към духовното, или второ раждане - Учител или Гуру. <към текста>
33. Аджнана. <към текста>
34.Параматма - свръх -Азът. Традиционната индийска метафизика приема съществуването на две основни модификации на субстанциалната категория атман. Първата, емпирична форма на съществуване на атман се нарича джива (душа) и притежава качества (гуни), ограничени от пространството, времето и материалните субстнации: акаша (етер), въздух, огън, вода и земя, плюс манас (ум, вътрешно сетиво), който има формата на атом и подрежда усещанията на Аз- а, като изпълнява ролята на вътрешен аперцептивен регулатор. Главното, по което джива се различава от параматман, е ограниченото познание в първия случай и неограниченото познание във втория. Задачата на джива е да се слее отново с параматман с помощта на различителното познание (вивекакхяти) на Аз-а и не - Аза. <към текста>
35.Илюзията, привидността, светът на видимите форми, преходни и разрушими, в противоположност на Вечното и Неизменното. <към текста>
36. Световната Душа, параматман. <към текста>
37. Кундалини - проводник на върховния Дух (параматма, пуруша) като пасивен проницип. Когато действа, тя е наелектризирана духовна сила, способна еднакво да твори да разрушава. Кундалини е една от мистичните сили на йогина (човека, достигнал единение с Мировата Душа). <към текста>
38. Брахма-пура - букв. град на Брахма. <към текста>
39. Кшара (излъчващ, стопяващ се, изчезващ) - "ходещ по небесата". В мистичната свещена книга Дхянешвари се казва, че тялото на йогина става като "облак, от който се подават крайниците му като лъчи", след което йогинът "вижда отвъд звездите; той слуша езика на боговете и го разбира, и чете мислите на мравката". <към текста>
40. Дхяни - има се предвид този, който е потънал в дълбока космотворческа медитация (дхяна). <към текста>
41. Вина - индийски инструмент, подобен на лютнята. <към текста>
42. В оригиналния текст - "всичките шест", т.е. шестте принципа на човека. Това става, когато четирите низши принципа, които съставляват преходната личност на човека, са унищожени, а вътрешната индивидуалност (двата висши принципа) се слее с върховния седми принцип - Духа.(Очевидно тук става става дума отново за еволюционната космология на Самкхя - Йога, според която принципите, таттви, върху които се гради битието на човешката личност, са общо двадесет и пет. Това са пракрити (праматерията), махат (великото начало, или буддхи, интелектът), ахамкара (букв. егофициенти), от които еволюират манас, петте сетивни органа (джнанедрия), петте моторни органа (кармендрия), петте рудиментарни елемента (танматри) и петте груби елементни субстанции (махабхута). За да установи истинската си идентичност като духовна същност, човек трябва да се абстрахира от четирите последни групи принципи, т.е. да осъзнае напълно, че собственото му Аз е различно от материалните субстанции, тънките материални елементи, моторните и сетивните органи, и да насочи манас и съвкупността от егофициентите - междувременно също потиснати до равнището на чистия буддхи - към сливане с трансцедентния пуруша като принцип на чистата и пасивна субективност. <към текста>
43. Ученикът става едно с Божествения Дух, Атма. Езотеричното учение на брахманизма твърди, че висшият приницип и последната основа на проявената Троица в човека (атма - будхи - манас - душа-интелект -ум) е неделим. Той е общ, единосъщ и неразделен за цялото човечество.(Тук трябва да отбележим, че ранната Самкхя, която отговаря до голяма степен на представите за "брахманичен езотеризъм", се придърж по-скоро към противоположното мнение, а именно че съществува безкрайно множество от трансцедентални пуруши, които са в състояние на транскосмическа координация. От този възглед може лесно да се стигне до идеята за множествената структура на еволюиращата вселена и за необходимия в тази връзка космоплурализъм на антропния принцип, наречен Пуруша. Този космоеволюционен плурализъм се преодолява по един радикален начин в класическата Самкхя - Йога, представена от Вяса, Виджняна Бхикшу и Вачаспати Мишра. <към текста>
44. Тази част от астралното тяло (кама-рупа, букв. "любовна форма", т.е. материя на страстните влечения), която служи за проводник на всички страсти, на всички лични желания. <към текста>
45. Кама-рупа - се отнася към астралното или лично Аз, а манаса-рупа е проводник на индивидуалността или на превъплъщаващото се Его; "да се очисти" то, означава да се парализира неговата низша дейност, работата на разсъдъка (низшия манас), за да може да се прояви свръхсъзнанието, или висшият манас. Източната окултна психология рязко разграничава дейността на земното огроничено съзнание от свръхсъзнанието, което прониква в незнайните трансфизически светове. (В дадения случай трябва да се има предвид, че нито астралното, нито менталното тяло са истинският субект съзнателността (чайтаня). Те са еволюционни продукти от развитието на пракрити и в качеството си на такива представляват само илюзорни отражения на същинското трансцедентално Аз, на Пуруша. Затова типовете съзнание, за които става дума по-горе, не са метафизически изчистени образци на съзнателността и едва когато загубят всякаква връзка с еволюционните феномени на праматерията, те засияват в блясъка на асампраджната - йога, т.е на висшата свръхпознавателна Йога. Отъждествяването на манас единствено с функциите на ума (mind) и определянето му като център на трансцеденталната субективност - което следва от логиката на европейския рационализъм, но по никакъв начин не и от логиката на източния тип философстване - е типична грешка както на теософската, така и на историко-философската литература от края на ХІХ - началото на ХХ век. За съжаление този предразсъдък е все още жив у нас в края на ХХ и началото на ХХІ век. <към текста>
46. Кундалини - тя се нарича змиевидна или пръстеноподобна сила заради спираловидното си движение в тялото на йогина, когато в него се развива вътрешна сила. Тя е окултна сила (Fohat), прасила, която лежи в основата на всяка органична или неорганична материя. <към текста>
47. В оригинала: "Твоето тленно Аз и твоят духовен Аз никога не могат да се срещнат". <към текста>
48. "Пътят" се споменава във всички мистични книги. Кришна казва в Дхянешвари: "На този Път, където и да стъпиш, това място става твое собствено Аз." "Ти си Пътят" - се казва на Адепта, а след посвещаването той казва същото на ученика. "Аз съм Пътят" - говори друг Учител.
49. Адепт, който живее не за себе си, а от любов и състрадание към хората. <към текста>
50. Нирвана е небитие от гледна точка на нашето ограничено съзнание. Всъщност нирвана е равносилна на абсолютното битие, тъй като от гледна точка на ограниченото съзнание абсолютното мирово съзнание е равносилно на всебитието, то обединява в себе си познаващия, познаваемото и познанието. <към текста>
51. Тришна - жаждата за живот и страхът от смъртта са тези сили и енергии, които влекат човека към ново въплъщение. <към текста>
52. Тук Карма се употребява в смисъл на създадената от самия човек собствена съдба. <към текста>
53. Двара - вход, водещ към Посвещение. Само онзи, който е убил своя егоизъм и е стъпкал личността, може да мине през него. <към текста>
54. Дървото на живота. <към текста>
55. Анахата - шабда - мистични звуци или мелодия, които йогинът чува в началото на своето потапяне във вътрешно съзерцание. <към текста>
56. От висините на акаша - където са мировите запаси. (Според тайното учение на Йога съществуват два типа акаша: каранакаша, която играе ролята на първичен космически континуум и в този смисъл е последна причина, карана, на всички проявени и непроявени обекти; и карякаша, акаша, която има формата на следствие, на продукт - каря, и представлява първият етап от космическата еволюция на грубата материя. Изразът "хрониките на акаша "или "мирови запаси" следователно визира първият тип акаша, която съхранява в себе си следите от делата на всички същества и от всички събития, случили се в историята на разгърнатия свят. Подобни функции изпълняват и две будистки категории - дхармата и алая. Първата се отнася за изначалния континуум от дхарми и се използва преди всичко в рамките на ранния будизъм от традицията на Тхеравада, а също и от реалистичните школи на Хинаяна. Втората категория има за конотат абсолютния континуум на трансцеденталното съзнание в пределите на философските школи от махаяниската традиция. Така че идеята за "мировите скрижали" е просто популярно, т.е. теософско, изложение на философските категории каранакаша, дхармата и алая. <към текста>
57. Езотеричното учение учи, че в човека има зачатъци на нови сетивни органи, непознати за нас, които по естествен път ще се развият в едно далечно бъдеще у всички хора. Йогите са в състояние да ускорят своята еволюция и да развият в себе си тези органи, като прилагат известните вече методи на строга вътрешна дисциплина. <към текста>
58. Това означава, че на шестото стъпало, дхарана, всички личностни свойства трябва да бъдат парализирани като такива и да преминат в седмото чувство, израз на най-духовното съзерцание. <към текста>
59. Всяка степен на развитието в Раджа - Йога ( една от двете основни школи в окултното развитие на Изтока; втората школа - Хатха - Йога - развива скритите сили предимно по механичен път, докато Раджа - Йога ги усъвършенства чрез духовна дисциплина) има за свой символ определена геометрична фигура. Символът на първите степени е равностранен триъгълник, той е знак на високия чела (окултен ученик, минал през посвещение). При висшите степени този знак се заменя с друг. <към текста>
60. Звездата на "Посвещението", която започва да пламти над Посветения. <към текста>
61. Упадхи - основа на непостижимия Пламйк; той е непостижим, докато стремящият се живее още на земята. <към текста>
62. Дхяна - последната степен на земята преди достигането всички качества на висш Адепт. На тази степен йогинът (който работи по духовния метод на Раджа - Йога) запазва духовно самосъзнание в дейността на висшите принципи, но още една стъпка напред - и неговото съзнание преминава във висшето поле на духовното битие. Трите състоя ния на Йога: дхарана (пълното овладяване на проявите на низшия земен разум), дхяна (съзерцание и потапяне във висши духовни обекти, достъпни за човешката душа след споменатото овладяване) и самадхи (висшата медитация) - носят общото име самяма. <към текста>
63. Самадхи - състояние на душата, когато йогинът губи съзнанието за всяка индивидуалност, в това число и за собствената. Той се слива с Мировото Битие, той става Всичко (сарватман). <към текста>
64. Четирите вида истини в северния будизъм: Ку - страдание, Ту - съвкупност на изкушенията, Му - разрушение на греха, и Дао - път. "Петте препятствия" са изпитване на страданието, осъзнаване на човешката тленнност, принудителната тегоба на човешката съдба и крайната необходимост човек да се освободи от оковите на страсттта и желанията. <към текста>
65. При входа в царството на изкушенията властелинът Мара се опитва с блясъка на драгоценната си корона да заслепи търсещия. <към текста>
66. Дао. <към текста>
67. Свещената сричка Ом, изразяваща метафизическата непосредственост (тат) на висшето същество (сат). <към текста>


Елена Блаватска
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
ОТЛОМЪК ІІ
ДВА ПЪТЯ
А сега, о, Учителю на Състраданието, показвай пътя на другите. Наглеждай тези, които хлопат и очакват в тъма и незнание да се разтворят пред тях вратите, водещи към Благия Закон!
Гласът на търсещите:
- Милостиви, няма ли да ни откриеш Учението на Сърцето68? Ще отхвърлиш ли молбата на твоите слуги - да ги въведеш в Пътя на Освобождението?
Отговаря Учителят:
- Пътищата са два; великите съвършенства - три; добродетелите - шест; те преобразяват смъртния в "Дърво на познанието"69.
Кой ще се приближи към тях?
Кой пръв ще се удостои да ги следва?
Кой пръв ще чуе учението за двата Пътя, които се сливат в един Път - разбулената истина за Съкровеното Сърце70?
Законът, който наред с учението внушава Мъдрост, който разказва повестта за скръби и печали.
О, горко на мене, киойто знам, че източникът на Живота е достъпен за всички, че всички могат да бъдат в единение с Великата - Душа и въпреки това, притежавайки такъв дар, хората не се ползват от него!
Погледни: подобно на луната, сияеща в тихите води, Мировата Душа (алая) се отразява и във великото, и в малкото, и в най-дребния атом и все пак не достига сърцата на всички. Ах, защо толкова малко хора се ползват от безценния дар да познават истината, вярно да разбират съществуващото и да проникват в Небитието!
Ученикът казва:
- О, Учителю, какво да сторя, зада стигна до мъдростта? О, Мъдри, какво да правя, за да се приближа до съвършенството?
- Търси Пътя. Но бъди чист в сърцето си, преди да се впуснеш в пътя. Преди да направиш първата стъпка, научи се да различаваш истинното от неистинното, преходното от вечно пребиваващото. И най-много от всичко се стреми да различаваш знанието на ума от душевната Мъдрост - "Учението на Окото" от "Учението на Сърцето".
Наистина незнанието прилича на затворен съсъд, лишен от въздух, а душата - на птица, заключена в този съд. Не издава звук и не трепва с криле сладкогласната певица, мълчи вцепенена, докато, изтощена, не изпусне дух.
Но дори самото незнание е по-добро, отколкото познанието на ума без душевна Мъдрост, която едничка може да го осветли и насочи.
Семената на Мъдростта не могат да покълнат и да се развият в пространство, лишено от въздух. За да живее и да жъне опит, душата се нуждае от простор и дълбина, от упътвания, които да я възвисят нагоре - към Диамантената Душа71. Не търси такива упътвания в царството на Мая, а се издигни над илюзиите, търси Вечното и Неизменното72, като не се доверяваш на моментните влечения на своя ум.
Понеже умът прилича на огледалото: отразявайки, той се покрива с прах73. И само душевната Мъдрост - със своя нежен полъх - може да смете от него праха на своите илюзии. Стреми се, о, начеващи, да съчетаеш своя ум и своята душа в едно.
Избягвай незнанието, но избягвай също и илюзиите. Отвърни лицето си от измамите на този свят; не се доверявай на своите чувства, защото те са лъжливи Но вътре в себ си - вътре в ковчега на своите усещания - търси в Безличното своя истински Аз74 и като го намериш, взирай се в своята собствена дълбина; и ще станеш "Просветлен"75.
Избягвай похвалите, о, благоговейни: похвалите водят към самоласкаене. Твоето тяло не си ти самият, твоето истинско Аз е безтелесно и не ще го затрогнат нито похвали, нито осъждания.
Самодоволството прилича на висока кула, на чийто връх се е покачил надменен глупец. Там се е затворил той в гордо уединение, ненаблюдаван от никого освен от самия себе си.
Лъжовното учуние се отхвърля от Мъдрия и се разсейва по вятъра на Благия Закон. Неговото колело се върти еднакво и за смирените, и за горделивите. "Учението на окото" е за тълпата; Учението на Сърцето" - за избраници. Първите в гордостта се гръмогласно заявяват: "Вижте, аз зная"; последните, които смирено са събирали зърното в житницата си, се изповядват в тишината: "Тъй съм слушал аз"76.
"Великият Пресейвач" - името му е "Учение на Сърцето". Колелото на Благия Закон е в непрекъснато бързо движение; то мели ден и нощ. То отделя непотребните остатъци от златното зърно, триците - от чистото брашно. Ръката на Карма върти колелото; неговите обороти отбелязват биенето на сърцето й.
Истинското знание е брашно, лъжезнанието - трици. Ако искаш да се храниш с хляба на Мъдростта, замеси го в чистите води на безсмъртието (амрита). Ако замесиш триците в росата на илюзиите (мая), ти ще приготвиш храна само за черните птици на смъртта, за птиците на раждането, разрухата и скръбта.
Ако ти кажат, че можеш да станеш Архат само като престанеш да обичаш всичко съществуващо, отвърни им, че това е лъжа.
Ако ти кажат, че можеш да постигнеш освобождение само като възненавидиш майка си, като пренебрегнеш сина си и се отречеш от баща си; като се откажеш от всяко състрадание към хората и зверовете - отвърни им, че е лъжлив техният език.
Така твърдят неправоверните77.
Ако вземат да те учат, че грехът произлиза от дейността, а блаженството - от бездействието, отвърни им, че се заблуждават. Съзнанието за мимолетността на всяка човешка дейност, освобождението на на душата от оковите на робството по пътя на прекратяването на греховете и грешките - не е за превъплъщаващите се души78. Така казва "Учението на Сърцето".
Дхарма79 на "Окото" е въплъщение на външното и преходното.
Дхарма на "Сърцето" е въплъщение на Божествената Мъдрост80, на Постоянното и Пребиваващото.
Светилникът гори ярко, когато елеят и фитилът са чисти. За да ги запазим такива, необходимо е очистване Но пламъкът не чувства това. "Клоните на дървото се поклащат от вятъра, стволът си остава неподвижен".
Двете начала - и дейното, и бездейното - могат да се съвместят в тебе: твоето тяло нека бъде в движение, умът ти в покой, а душата - прозрачна и светла като планинско езеро.
Ще възжелаеш ли да станеш йогин в кръговрата на времената? В случай, че възжелаеш:
Не вярвай, че пребиваването в тъмните лесове, в гордо уединение и далеч от хората; не вярвай, че храненето с листа и корени и утоляванетон а жаждата със сняг от планински върхове - не вярвай, о, благоговейни, че това ще те доведе до Окончателното Освобождение.
Не мисли, че като трошиш своите кости и терзаеш плъттта си, ще достигнеш до сливане със своето "безмълвно Аз"81. Не мисли, о, жертво на своята собствена сянка82, че твоят дълг към природата и човека ще бъде изпълнен, ако бъдат победени греховете на твоята груба обвивка.
Благословените не са придавали стойност на тази придобивка. Когато Владетелят на Милосърдието, Лъвът на Закона83, прозрял истинската причина за човешкото страдание, веднага напуснал сладостния, но себелюбив покой на тихите пустини и от отшелник84 станал Учител на човечеството. Достигнал нирвана, Багословеният започнал да проповядва по планини и долини и да поучава из градовете хората и боговете85. Сей добри дела и ще пожънеш техните плодове. Бездействието в делото на милосърдието се превръща в действие на смъртоносен грях.
Така говори Мъдрият.
Ще започнеш ли да се въздържаш от дейност? Не, по този начин твоята душа няма да достигне Освобождение. За да достигнеш нирвана86 е небходимо да добиеш самопознание, което е рожба на дейна любов.
Уподоби се на търпеливия, кой то не се бои от несполуки и не се домогвай до успех. Устреми взора на своята душа към Звездата, от която се излъчва твоят духовен Аз87, към пламенеещата Звезда, сияеща всред невзрачните дълбини на Вечното Битие, в безпределните полета на Неведомото.
Облечи се в постоянство, подобно на този, който търпи докрай. Твоите сенки живеят и изчезват, но "познаващият в тебе"88 пребивава навеки: той е този, който е бил, е и ще бъде, за когото часът не ще удари никога.
Ако искаш да пожънеш сладък мир и покой, засявай полето на бъдещия живот с достойни семена. Приеми скръбта на рожедението.
Отстъпи от слънчевата светлина в сянка, за да сториш място на другите. От сълзите, които оросяват знойната почва на скърбите и страданията, израстват цветя и плодове: това е справедливото въздаяние на Карма. От нажеженото горнило на човешкия живот, откъдето бълват облаци дим, се въздигат крилати пламъци ... те се възнасят към небето и под зоркото око на Карма се сплитат в чудна тъкан - в трите светли телесни Одеяния на върховния път.
Тези одеяния се наричат: нирманакая, самбхогакая и дхармакая89 - покрови на Праведността.
Одеждите на "Посвещението"90 наистина дават на човека вечна светлина. Те му носят Мъдрост, която унищожава жилото на личността; те спират за него колелото на преражданията, но - ученико - те убиват и състраданието. Защото съвършените буди, облечени в славата на дхармакая, не могат вече да съдействат за спасението на човека. Уви! Ще бъдат ли пожертвани всички за един, цялото човечество за благото на едного?
Знай, о, начеващи, че това е Откритият път, пътят на себелюбивото блаженство, от който се отвръщат бодхисаттвите на тайното Сърце, будите на Състраданието.
Да живееш за благото на човечеството е първата стъпка. Да осъществиш шестте светли добродетели91 - втората.
Този, който се облича в смирените одежди на нирманакая, той се отрича от своето вечно лично блаженство, за да съдейства за спасението на човека. Да достигнеш блаженството на нирвана и да се отречеш от него - това е последната стъпка, най-възвишената по Пътя на Себеотричането.
Знай, о, ученико, това е "Съкровената Пътека", избрана от будите на Съвършенството - тези, които се жертват от състрадание към по-слабите души.
Но ако "Учението на Сърцето" е за тебе шеметен полет; ако ти сам се нуждаеш от помощ и се боиш да се пожертваш за другите - нека навреме бъде предупредено твоето боязливо сърце: задоволи се с "Учението на Окото"92. И все пак - надявай се. Защото ако "Съкровенната Пътека" е недостижима за тебе "днес", тя може да стане достъпна "утре"93. Знай, че нито едно усилие, дори и най-малкото, насочено към добро или зло, не може да изчезне от света на причините. Дори и леко издигналият се дим не остава без следа. "Жестоката дума, казана някога в миналите съществувания, не се губи, а се връща отново и отново"94. На пиперено дърво не цъфтят рози и сребристият цвят на благоуханния жасмин не може да стане трън. "Днес" ти можеш да създадеш условията за твоя "бъден ден". По време на "Великото Странстване"95 всички причини, посявани всекичасно, дават урожай - последици, защото строга справедливост управлява света. С мощен замах непогрешимо действащата правда донася на смъртните радостни дни или нещастен живот - неизбежна карма за техните предишни мисли и дела.
Приеми това, което твоите заслуги са допринесли за тебе във вечната съкровищница, с търпеливо сърце. Имай смел дух и бъди доволен от съдбата. Такава е твоята Карма, кармата в кръговрата на твоите прераждания, ориста на тези, които - в своята мъка и скръб - са родени заедно с тебе и се радват и плачат от живот в живот, свързани с твоите минали дела.
* * *
Работи за тях "днес" и те ще работят за тебе "утре".
Само от цвета на Себеотричането израства сладкият плод на окончателното Освобождение.
Осъден на гибел е този, който от страх пред Съблазнителя (Мара) се отказва да помага на хората - да не би да извърши своекористно дело.
Пътникът, който би желал да освежи морното си тяло във вълните на потока, а не смее да се хвърли в бързея, изнемогва от жега. Бездействието - поради себелюбив страх - донася само лоши плодове.
Благочестие, което е себелюбиво, е безцелно. Човек, който не е изпълнил своята определена мисия в живота, напразно е живял.
Върви подир колелото на живота; следвай колелото на дълга в расата и рода, по отношение на приятеля и врага и закрий душата си както за радост, така и за скръб. Изчерпи закона за кармичното възмездие и придобий душевни сили (сиддхи) за своето бъдещо превъплъщение.
И ако не можеш да бъдеш слънце, бъди смирена планета. Наистина, ако не ти е дадено да блестиш като дневно светило високо над белоснежните върхове на вечната чистота, избери си, о, начеващи, по-скромна участ.
Показвай - макар и със слабо блещукане - "Пътя", загубен сред звездните купове, както Вечерницата осветява пътя на онези, които бродят из мрака.
Погледни как през румени покрови "Окото" на Марс гали заспалата земя. Виж пламенното излъчване от "Десницата" на Меркурий, която той с любов простира над своите аскети. Сега те и двамата служат на Слънцето96 - в негово отсъствие безмълвни стражи на нощта. Но в миналите периоди97 те са били блестящи слънца и в бъдните "Дни" те отново могат да станат пак две слънца. Такива са в природата подемите и спадовете на Кармичния Закон.
Уподоби се на тях. Давай светлина и утеха на отрудения пътник и търси онзи, който знае по-малко от теб; онзи, който се намира в безизходна скръб, без Учител, без надежда и утеха, жадуващ за хляба на Мъдростта и за хляба, от който се храни сянката; кажи му да чуе Благия Закон.
Кажи му, о, устремени, че този , който е победил гордостта и самолюбието и ги е подчинил на своето благоговейно чувство; който, все още привързан към живота, се е решил да положи своето търпение и покорство пред Закона като благоуханен венец в нозете на Буда, той още в този живот става сротанатти98. Духовните сили (сиддхи) на съвършенството могат да блещукат още далеч, твърде далеч за него; но направи ли първата стъпка, той влиза вече в потока и може да придобие зрение на планински орел, усет на плаха сърна.
Кажи му, о, жадуващи, че истинското благочестие може да му върне зрението - това знание, което е притежавал в предишните въплъщения. Зрението и слухът на ангелите не се придобиват само за един кратък живот.
Бъди смирен, ако искаш да постигнеш Мъдрост.
Бъди още по-смирен, когато си придобил Мъдрост.
Бъди като океана, който приема в недрата си всички потоци и реки. Могъщият покой на Океана си остава неизменен: той не ги чувства.
Укротявай чрез божественото своето низше Аз.
Сдържай Божественото чрез Вечното.
Наистина, велик е този, който е убил в себе си желанието.
Още по-велик е онзи, в когото Божественото Аз е умъртвило дори самото знание за желанието.
Пази низшето да не оскверни Висшето.
Пътят към окончателното освобожедение е в Тебе.
И все пак този път започва и свършва вън от твоето Аз99.
Невъзвеличена от хората и незначителна в очите на гордите тиртхика100 е майката на всички реки; пуст е човешкият облик в очите на безумците, макар и изпълнен със сладките води на безсмъртието (амрита). При все това мястото, където извират свещените реки, е страна свещена и този, който притежва мъдрост, е почитан от всички хора.
Архати и мъдреци, надарени с безгранично прозрение101, са толкова редки, колкото и цветът на дървото удамбара. Архатите се раждат в потайна доба, когато покълва свещеното растение с девет и седем стъбла102, свещеното цвете, което разпуква и цъфти в мрака, окъпано от чиста роса върху леденото ложе на заснежените върхове, където кракът на грешник не е стъпвал.
Никой Архат, о, ученико, не е станал такъв през този живот, когато душата за пръв път е започнала да копнее за окончателно освобождение. И въпреки това, о, загрижени, нито на един воин, който доброволно се хвърля в свирепата битка между живия и мъртвия103, нито на един новобранец не ще бъде отказано някога правото да тръгне по Пътя, който води към бойното поле.
Защото той трябва или да победи, или да падне.
Наистина, ако победи, той ще достигне нирвана. Но преди да отхвърли своята сянка, своята тленна обвивка, преизпълнена със страдания и безпределна скръб, хората ще почетат в него един велик и свят Буда.
Ако и тогава дори падне, той не ще загине напразно; враговете, които той е убил в последната битка, не ще се върнат вече към живот в собственото му бъдещо превъплъщение. Но ако ти желаеш да постигнеш нирвана или да отхвърлиш наградата104, нека плодът от дейността или от бездействието не ти служи за стимул, о, ти, който имаш безбоязнено сърце.
Знай, че бодхисаттвата, който се отрича от освобождение, за да се облече в страданието "Съкровения живот"105, е наречен "трижди Почитан", о , ти който прегръщаш скръбта през Вековете106.
Пътят е един, о, ученико, но в края той се раздвоява. Неговите изходи са отбелязани с четири и седем Порти. В края на единия е незабавното блаженство; в края на другия - блаженство, отсрочено за след дълги времена. И двата са награда за определени заслуги: изборът е твой.
Единият Път се разпада на два - "явен" и "съкровен"107. Първият води към целта, вторият - към самозакаляване.
Когато пожертваш преходното заради Вечоното, наградата е твоя: капката се връща там, откъдето е дошла. Явният Път води към нирвана, към пресветлото състояние на Свръхбитието, към блаженство, което е над всяко човешко разбиране.
Това е първият път - Пътя на Освобождението.
Но вторият път води към Себеотричане, затова той се нарича още "Път на Скръбта".
Този съкровен Път води Архата към неизказана душевна мъка - "мъка по живия мъртвец"108 и безсилна жалост към страдащото човечество, изложено на всички кармични бедствия, плод на Карма, която Мъдрите не смеят да облекчат.
Защото е писано: "Научи се да не пораждаш нови причини; не ще възпреш набега на вълната - последица, подобна на мощните талази на прилива".
Щом достигнеш целта, "явният Път" ще те принуди да напуснеш тялото на бодхисаттва и да встъпиш в трижди блаженото състояние на дхармакая109, което е забрава на света и на хората завинаги.
"Съкровеният път" води също към блаженството на паранирвана, но в края на безчислените еони (калпа)110, след много спечелени и изгубени нирвани - от безгранична жалост към света на заблудените смъртни.
Но казано е: "Последният да бъде най-велик". Самяк - самбуддха , Учителят на Съвършенството, е отдал Себе Си за спасението на света, застанал пред прага на нирвана - в състояние на лишеност от порок.
* * *
Ти притежаваш сега знание и за двата Пътя. Часът на твоя избор ще удари, о, ревностна душа, когато ти стигнеш края и минеш през седемте Порти. Твоят ум е чист. Измамни мисли не ще те смутят, защото ти всичко си опознал. Рзбулена пред тебе е застанала Истината и сурово те гледа лицето. Тя казва: "Сладки са плодовете на Почивката и на Освобождението - от любов към Аз-а; но още по-сладки са плодовете на непрекъснатия горчив дълг, плодовете на себеотричането - от любов към другите, от любов към страдащите наши братя".
Този, който става пратйека-буддха111, той се прекланя пред Себе Си. Бодхисаттвата, който е победил в битката и който държи в ръцете си наградата, но в своето божествено състрадание казва: "От любов към другите аз се отказвам от тази голяма награда" - този бодхисаттва демонстрира най-голямо Себеотричане.

СПАСИТЕЛ НА СВЕТА
ще се нарече той.
* * *
Виж! Постигане на блаженство или дълъг път на Страдание в далечни краища ...
Можеш да избереш едно от двете, о, ти, жадуващ за скръб през грядущите цикли!

ОМ, ВАДЖРАПАНИ ХУМ!

________________________________________
Бележки:
68. Двете школи на учението на Буда: езотерична (тайна) и екзотерична (явна), наречени "Доктрината на сърцето" и "Доктрина на окото" (Tsung-men и Kiau - men в Тибет).Първата учение носи това название, тъй акто е произлязло от сърцето на Буда, а Доктрината на Окото е била плод на неговия ум. "Доктрината на Сърцето" се нарича още "Печат на Истината", или "Истински печат" - символ, който се среща в заглавията на почти всички езотерични будистки съчинения. <към текста>
69."Дървото на Познанието" - име, което се дава на всички, които са достигнали висотите на мистичното Познание, на адептите. Нагарджуна, основателят на школата на Мадхямика, се е наричал "Драконово Дърво", тъй като драконът е символ на Мъдростта и Познанието. Дървоот се почита поради това, че Буда е достигнал второто си рождение и духовно просветление под дървото Бодхи (Мъдрост), под него е започнал своята проповед и под него е умрял. <към текста>
70. "Съкровеното Сърце" обозначава тайното учение. <към текста>
71. Диамантена Душа, ваджра-саттва - название, което се дава на върховния Буда, "Царя на всички мистерии", наричан също така и Адибуддха. <към текста>
72. Сат - Единната Вечна Абсолютна Реалност, всичко друго е само илюзия. Мая е свят на феномените и привидностите, свят на преходните форми. <към текста>
73.Shin-Sien, шестият Патриарх на Северен Китай, който е изучавал тайното учение на бодхидхарма ( Религията на Мъдростта), твърдял, че умът на човека прилича на огледало, което привлича и отразява всяка частица прах, и че той трябва да се пази - както и огледалото, като всекидневно се почиства. <към текста>
74. Северните будисти наричат безсмъртната душа "Истински Човек", това е Божественото Аз. Когато човешката душа се съедини с Божественото (висшето) Аз, човек става Буда. <към текста>
75. "Просветлен" (озарен), т.е. Буда. <към текста>
76. Обичайната формула в началото на будистките свещени писания. <към текста>
77. Тиртхика - брахманска секта "отвъд" Хималаите, странстващи по светите храмове и преди всичко по местата, където се извършват свещени обмивания. <към текста>
78. Деватма - човешката душа, която се стреми към въплъщение дотогава, докато в нея е силно желанието, а това желание оплита безсмъртния Дух на човека чрез заблуждението и греха и го държи в подчинение на неговата низша, смъртна природа. <към текста>
79. Дхарма - една от основните идеи на индийския религиозен мироглед; превежда се като "дълг" и "закон"; понякога дхарма означава "праведност", а понякога "религия" - нещо, което обвързва човека и което е неотменен закон на неговия живот, строга необходимост и върховна справедливост. Като философска категория дхарма означава преди всичко свойство. С нейна помощ бихме могли да изразим основния за четирите главни типа философстване въпрос, а именно въпроса за отношението между свойство и субстанция - дхарма - дхарми - бхеда. 1. Философите, които смятат, че както свойството, така и субстанцията са реално съществуващи метафизически същности, се наричта реалисти (бахяртхава-дини) - това са представителите на Няя и Вайшешика. 2. Философите, за които е реално единствено свойството, а субстанцията, или субектът на свойствата (дхармин), е само преходно единство от свойства, се наричат нихилисти (шунявадини). Към тях се отнасят повечето от будистките мислители. 3. Философите, които разглеждат свойството като реална еволюционна модификация (виварта, или паринама) на първичната субстанция, се наричат еволюционисти (паринамавадини). 4. Тези, които признават за реална само субстанцията под формата на единен Брахман и отхвърлят реалното съществуване на свойствата, обявявайки ги за илюзия, се наричат фундаменталисти, или илюзионисти (маявадини). Оттук и различните тълкувания, които се дават на понятието дхарма. Безусловно това е най- сложното и смислово натоварено понятие в индийската философия, религия и култура. <към текста>
80. Бодхи - истинската Божествена Мъдрост. <към текста>
81. Седмият, върховният принцип в човека. Очевидно става дума за пурушоттама - Висшия Дух. <към текста>
82. Физическото тяло в мистическите школи се нарича "сянка". <към текста>
83. Буда. <към текста>
84. Араняка - букв. горски жител, отшелник, който се усамотява в горите, за да се самоусъвършенства. <към текста>
85. И северната, и южната традиция разказват, че Буда, когато разрешил загадката на живота и достигнал вътрешно просветление, веднага напуснал уединението си и започнал да проповядва в света. <към текста>
86. Нирвана е блажено състояние, което настъпва тогава, когато ограничеността и несъвършенството на индивидуалното битие бъдат унищожени, когато съзнанието се слее с Мировото Съзнание, а личните чувства - със свръхчувството на Мировата Душа. Достигнал нирвана, човек, без да губи индивидуалността си, започва да живее във всичко, да чувства в себе си всичко. В противоположност на разпространеното мнение, че нирвана е отрицание на всеки живот, както мислят хората на Запад, нирвана по-точно може да се определи като пълнота на свръх личния живот, който се слива с Живота на Вселената. Това съвършено състояние на всезнание и всебитие е изразено от християнския мистик Ангелус Силезиус по следния начин: "Аз съм толкова велик, колкото е Бог; Той е толкова малък, колкото и аз ... Аз сам съм Вечността: освободен от действието на времето, аз се сливам с Бога и Бог се слива с мене." <към текста>
87. Според езотеричното учение всяко духовно Egо е лъч от Мировия Дух. <към текста>
88. "Сенки" - временните личности, т.е. отделните физически въплъщения, които възникват и изчезват. "Знаещият" е безсмъртната душа, която трупа опит, - една и съща във всички превъплъщения. <към текста>
89. Езотеричното учение за тези висши степени на духовното развитие е следното: когато Адептът измине целия Път и пред него се открие блаженството на нирвана, от състрадание към хората той може да се откаже от това блаженство и да остане в света, невидим за обикновените хора, да съдейства за духовното развитие и спасение на човечеството. Адептът, или Архатът, който се жертва от състрадание към страдащите в света, се нарича бодхисаттва (букв. просветлена същност, мъдра просветленост). След телесната си смърт, като се отказва от блаженството на нирвана, бодхисаттва продължава да живее в етерното тяло, наречено нирманакая (букв. сътворено тяло), невидим за непосветените, за да пази хората и да им помага. Самбхогакая е същото тяло, към което се прибавя и славата на "трите съвършенства", едно от които е пълно потушаване на всички земни грижи. В дхармакая се облича съвършеният Буда и това всъщност не е тяло, а идеално дихание - съзнание, слято с Мировото Съзнание. Състоянието дхармакая унищожава всяка връзка на Буда със земята. Но Адептът, който си е извоювал правото да влезе в нирвана, се отказва, казано на мистичен език, от одеянието дхармакая, за да може да помага на човечеството. От самбхогакая той запазва само съвършеното знание и остава в състоянието нирманакая. Езотеричната школа учи, че Гаутама Буда и някои от неговите Архати са останали в света като притежаващи нирманакая, принасяйки по този начин най-голямата жертва за благото на човечеството. <към текста>
90. Одеянието шангна е получило наименованието си от Шангнавещу от Раджагрха, третия велик Архат, или патриарх, в йерархията от тридесет и трима Архати, които са разпространявали будизма. "Одеянието шангна" символично означава "притежание на мъдрост", което довежда до унищожение на личностното начало. Буквално шангна означава Одеяние на Посветения, встъпил в Пътя. Едкинс твърди, че това е растителна тъкан, пренесена в Китай още в епохата на династията Тан. Китайската легенда, както и тибетската, гласи: "Когато се ражда Архат, същевременно пониква и това растение на чисто място." <към текста>
91. Парамита: Милосърдие, Чистота, Търпение, Енергия, Съзерцание и Мъдрост. Освен тези шест добродетели свещенослужителите трябва да съблюдават още: служене с праведни средства, наука, благочестиви обети, силана приетото решение ( Eitel, Chinese Buddhism). <към текста>
92. Външното учение на Закона. <към текста>
93. "Утре" значи следващото въплъщение. <към текста>
94. Из поученията на школата на Прасанга. <към текста>
95. "Великото Странстване" - всички съществувания на човека в рамките на едно завъртане на планетата. <към текста>
96. В тибетската астрология Слънцето се нарича Nyima , Марс - Migmar, Меркурий - Lhagpa. Символът на Марс е Око, на Меркурий - ръка. Излъчването - aura. <към текста>
97. Калпи - периоди, с които в езотеричните учения се измерва Мировото битие. Маха - калпа, Великата Калпа, равна на сто години от живота на Брахма, или на 311 040 000 000 000 години. <към текста>
98. Сротапатти, или "навлезлият в потока" на нирвана - така се именува всеки чела, който преминава първо Посвещение. Само в изключителни случаи чела може да достигне нирвана само за един живот, твърди се, че той може да достигне целта едва в седмото въплъщение, след като е "навлязъл в потока". <към текста>
99. Тук става дума за личното (низше) Аз. <към текста>
100. Вж. бел. 25. <към текста>
101. Безгранично прозрение - свръхчовешко зрение, за което нищо не е скрито. Архатите всичко виждат и знаят. <към текста>
102. Вж. бел. 90. <към текста>
103. "Живият" - безсмъртната същност на човека, Висшето Аз; "мъртвият" - низшето лично Аз. <към текста>
104. Вж. бел. 89. <към текста>
105. Животът в нирманакая. <към текста>
106. Векове - цикли, еони, големи световни периоди. <към текста>
107. "Явният път" е за миряните, а "Съкровеният Път" - за учениците, които влизат в тайните школи и се готвят за посвещение. При посвещението се обяснява смисълът на "Съкровения път". За да бъде приет някой за ученик в тайна школа, от него се изисква строга нравствена дисциплина, отричане от всички лични интереси и земни облаги, вътрешно очистване и обет да служи чисто и безкористно на страдащото човечество. <към текста>
108. Човек, още непробуден за духовен живот, който не познава зуховните истини и истинската Мъдрост. <към текста>
109. Вж. бел. 89. <към текста>
110. Вж. бел. 97. <към текста>
111. Будите пратиека се домогват до дхармическото тяло (дхармакая) и го добиват след множество прераждания. Без да се грижат за окаяния човешки род, стремящи се към лично блаженство, те влизат в ниравна и изчезват от погледа и сърцата на хората. В северния будизъм пратиека- буддха е синоним на духовен егоизъм. <към текста>


Елена Блаватска
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
ОТЛОМЪК ІІІ
Учителю112. Твоят служител е готов да те последва.
- Това е добре, шравака113. Приготви се , защото ти сам трябва да пътешестваш. Учителят ще ти покаже само пътя. А Пътят е един за всички, но средствата за постигане на целта са различни за всеки поклонник.
Какво ще избереш ти, о, сърце неустрашимо? Дали "Съвършеното Съзерцание" (Samtan)114 на "Учението на Окото", четворната дхяна, или ще насочиш своя път през шестте светли Добродетели (парамита)115, през благородните порти, водещи към Просветление (бодхи) и към Съвършеното Знание (праджна), седмото стъпало на Мъдростта?
Трудната пътека на четворната дхяна стръмно се извива нагоре към Бога. Трижди велик е този, който се въздигне до шеметностръмния връх.
Към висините на светлите Добродетели пътят е още по-стръмен. Ти трябва в бран да преминеш през седем врати, седем твърдини, пазени от жестоки и коварни Сили - въплъщения на страстите.
Бъди бодър, ученико, и помни златното правило. Щом преминеш вратите сротапатти116, т.е. на "встъпил в потока", щом кракът ти нагази във водите на нирвана, на теб ти предстоят само седем превъплъщения в бъдеще, о, ти, с елмазенотвърда воля.
Погледни! Какво виждаш пред очите си, о, търсачо на богоподобната Мъдрост?
- Покровът на мрака се разстила над дълбините на материята, в неговите дипли се боря аз. Пред моя взор по-дълбок става мракът, Господи; само с един мах на твоята десница той се разпръсва. Една сянка се движи, извива се като гърчеща се змия...
Тя расте, издува се - тъне в мрачината.
- Това е твоята сянка извън Пътя, откроена върху тъмнината на твоите грехове.
- Наистина, Господи, аз виждам Пътя: неговото подножие е в тиня, а неговият връх се губи в лъчезарното сияние на нирвана. И сега аз съзирам все повече и повече стесняващите се Порти по стръмната и трънлива пътека на Богопознанието117.
- Ти добре виждаш, ученико. През тези порти търсещият преминава и достига през водите до "другия бряг"118. Всяка порта има златен ключ; и тези ключове са:
1. Дана, ключ на милосърдието и на безсмъртната любов;
2. Шила, ключ на Хармонията в слово и дело, ключ, който уравновесява причината и следствието и премахва всеки повод за действието на Карма;
3. Кшанти, покой, кротко търпение, непоколебано от нищо.
4. Вирага, равнодушие към всяко удоволствие и страдание, надмогната илюзия - зрима е само едната истина;
5. Виря, непобедима енергия, която от тинята земната лъжа си пробива път към върховната Истина;
6. Дхяна, чиито златни порти, веднъж отворени, водят Безгрешния (Narjol) към царството на вечното съществуване (cam) и към неговото непрекъснато съзерцание;
7. Праджна, чийто ключ превръща човека в Бог, създава от него бодхисаттва, син на Светозарните (дхяни).
Това са златните ключове на Портите;
Преди да се приближиш до последната Порта, о, тъкачо на своето освобождение, ти - ти - следвайки суровия път - трябва да овладееш тези парамити на съвършенството - висшите Добродетели, които са шест и десет на брой.
Понеже, о, ученико, преди да се удостоиш с честта да видиш своя Наставник лице в лице, своя Учител - светлина срещу светлина, какво ти е било казано?
Преди да можеш да се доближиш до първата Порта, ти трябва да се приучиш да отделяш тялото от духа, да разпръскваш сянката и да живееш във Вечното. Затова ти трябва да живееш и да дишаш във всичко така, както всичко, което виждаш, диша в тебе; да чувстваш, че пребиваваш във всички неща, а всички неща - в Единия Аз.
Ти не бива да оставяш своите чувства да превръщат ума ти в игрище.
Ти не бива да отделяш своето битие от ВСЕ-БИТИЕТО, слей Океана с капката и капката с Океана.
Така ти ще достигнеш до пълно съзвучие с всичко, що живее и диша, и така ще възлюбиш хората, като че ли са твои братя, ученици на един Учител, синове на една нежна майка.
Наставници има много - Учителят е само Един: алая119. МИРОВАТА ДУША. Живей в този учител, както неговият лъч живее в теб. Живей в своите ближни, както те живеят в Него.
Преди да застанеш пред прага на Пътя, ти трябва да слееш двете в Едно и да пожертваш личното на безличния Аз, като разбиеш звеното, което ги свързва - антхакарана120.
Ти трябва да се приготвиш да отговаряш пред дълга ( дхарма), суровия Закон, чийто глас ще те запита още в началото, още при първата стъпка:
"Изпълнил ли си всички правила, о, ти, който храниш възвишени надежди?
Привел ли си своята душа в хармония с великата Душа на човечеството? Защото както в гръмоподобния шум на свещената река отекват звуците на цялата природа121, така и сърцето на този, който "иска да влезе в Потока", трябва трепти в съзвучие с вяка въздишка и мисъл на всичко, което живее и диша."
Учениците могат да се уподобят на екливите струни на вина; човечеството - на нейния резонатор; ръката, която свири на нея - на хармоничното дихание на ВЕЛИКАТА МИРОВА ДУША. Струната, която не може да звучи под пръстите на Учителя в хармония с другите струни, се откъсва и хвърля. Така трябва да бъде и с душите на учениците. Те трябва съзвучно да трептят с мисълта на Учителя (упадхяя) - ведно с Върховната Душа- или да бъдат отхвърлени.
Така постъпват с "Братята на Сянката" - с убийците на собствените си души, с опасното обитарище на Dag-Dugra122.
Съгласувал ли си ти своето битие с великото бедствие на човечеството, о, ти, търсещ светлина?
... Тогава ти можеш да влезеш. Но преди да стъпиш върху Пътя, добре е да узнаеш всички негови опасности.
* * *
Въоръжен с ключа на Милосърдието, на любовта и на нежното състрадание, ти можеш да бъдеш спокоен пред портата на дана, портата, която се издига на входа на Пътя.
Погледни, о, щастливи пътнико! Портата, която се извисява високо-високо пред тебе, е просторна и изглежда леснодостъпна. Пътят, който води през нея, е прав, равен и осеян със зеленина. Сякаш е озарена от слънце морава в тъмните дълбини на гората, сякаш е земен кът, където се е отразил раят на Амитбха. Там славеите на надеждата и птици прорицатели с блестящи пера пеят из зеления листак и вещаят успех на безстрашния поклонник. Те възпяват петте добродетели на бодхисаттвите, петорния извор на силата (боддхи)123 и седемте стъпки на Познанието.
Минавай! - Понеже притежаваш ключа, ти си в безопасност.
И към втората Порта Пътят също зеленее. Но той е стръмен и се извива подобно змия нагоре към скалистия връх на планината. Сиви мъгли пълзят над суровите чукари и хребети, а отвъд е мрак ... Колкото по-нататък отива пътникът, толкова повече заглъхва в сърцето му гласът на надеждата. Трепет от съмнение го обзема сега, стъпките му стават неуверени.
Внимавай, о, тъсещи! Пази се от страха, който - като черни беззвучни криле на среднощен вампир - ще се изпречи между лунното сияние на твоята душа и твоята велика цел, която блести надалеч.
Страхът, о, ученико, убива волята и спъва всяко действие. Ако поклонникът не притежава добродетелта шила, втория ключ, той ще падне и остри кремъци ще изранят краката му по скалистия път124.
Укрепи стъпките си, о, търсещи! Измий своята душа във водите на "Кроткото търпение", защото сега ти се приближаваш към Портата Кшанти, към вратите на благородната твърдост и търпение.
Не закривай очи и не отклонявай поглед от талисмана дордже125; стрелите на Мара винаги улучват онзи, който не е достигнал вирага.
Не трепери! От диханието на страха ключът Кшанти ръждясва, а ръждясал ключ не отключва.
Колкото по-нататък отиваш, толкова повече примки те чакат. Пътеката, водеща нагоре, е озарена само от една светлина - от огъня на дръзновението, което гори в сърцето ти. Колкото повече дерзаеш, толкова повече ще получиш. и колкото повече се боиш, толкова повече ще помръква светлината - а само тя може да свети по Пътя. Защото както сетният лъч, бавно догарящ по върховете на високата планина, бива последван от тъмна нощ, така и щом угасне светлината на сърцето, тъмна, зловеща сянка ще падне от него върху Пътя и ужас ще те прикове на място.
Бой се, ученико, от тази смъртоносна сянка. Светлината, която се излъчва от Духа, няма да прогони мрака на низшата душа, докато не изчезнат от нея всички користни помисли и поклонникът не каже: "Аз се отричам от тази преходна форма; аз разруших причината, и сенките, хвърляни от нейните последствия, не ще възникнат вече"126. Защото вече е настанала последната велика битка, краят на борбата между Висшето и Низшето Аз. Виж, дори самото поле на битката е погълнато от великата борба и го няма вече.
Но веднъж минал през портите на "Великото Търпение" (кшанти), знай, че е направена третата стъпка. Твоето тяло е твой роб. Сега приготви се да преминеш през четвъртата Порта, портата на съблазните, които изкушават вътрешния човек.
Но преди да се доближиш до тази цел и преди да сложиш ръка върху ключалката на четвъртата Порта, ти трябва да овладееш изменчивата игра на своя ум, да убиеш пълчищата мисли и своите чувства, които - неканени - коварно и незабелязано се промъкват в светилището на твоята душа.
Ако не искаш да бъдеш убит от тях, ти трябва да обезвредиш своите собствени творения, плодовете на своите мисли, невидими, неосезаеми, чиито вихри се роят около човешкия род - изчадия и наследници на човека и на неговите земни деяния. Научи се да разпознаваш пустотата на привидната пълнота и пълнотата на привидната пустота. О, безстрашни, взри се дълбоко в извора на своето сърце и отговори: познаваш ли ти силите на своя Аз, о, ти, който съзираш външните сенки?
Ако не ги познаваш - ти си изгубен. Защото по четвъртата пътека и най-лекият полъх на страстта или на желанието ще замъгли тихата светлина върху чистите бели стени на душата. Най-малката вълна на копнеж или на съжаление по измамните дарове на илюзията (мая), смущаваща твоя земен ум (антахкарана) - съединяващия мост между Духа и самоличността, проводника на грубите въжделениея, възпламеняваще егоизма (ахмкара)127, всяка мисъл, мимолетна като блясък на мълния, ще те лиши и от трите награди, които вече си спечелил.
Защото знай: Вечоното не познава промяна.
"Напусни завинаги осемте жестоки бедствия".
Сурова и непреклонна е добродетелта на четвъртта степен (вирага). Ако искаш да овладееш нейната пътека, ти трябва да запазиш своя ум и своите възприятия чисти от всяко убиващо дейтвие.
Ти целият трябва да се проникнеш от чистатта същност на Мировата Душа (алая), да станеш едно с Душата - Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея, ти ще станеш играчка в ръцете на относителната истина (самвритти)128, източника на всички заблуди в този свят.
Всичко в човека е преходно освен чистата същност на Мировата Душа (алая). Човекът е нейният кристален лъч; лъч на непорочна светлина - отвътре, тленна обвивка - отвън. Този лъч е твой пътеводител в живота и твое истинско Аз. Стражът и безмълвният Мислител е жертва на твоето низше Аз. Твоята душа може да бъде уязвена само чрез твоето заблудено тяло, управлявай и владей и двете - и невредим ще се приближиш към "Портите на Равновесието".
Дерзай, о, смели пътнико, мини на "отвъдния бряг"! Не слушай нашепванията на пълчищата на Мара; отпъди изкусителите, злите духове, ревнивите демони (Lhamayin)129, витаещи в безпределното пространство.
Бъди твърд! Ти сега приближаваш средната Порта, Портата на Скръбта, с нейните десет хиляди примки.
Бъди господар на своите мисли, о, търсачо на съвършенство, ако искаш да преминеш прага.
Бъди господар на своята душа, о, търсещи нетленната истина, ако искаш да достигнеш целта.
Прикови своя душевен взор върху Едната Чиста Светлина, в която няма пристрастие, и - възползвай се от своя златен ключ.
* * *
Тежката задача е изпълнена, твоето дело е почти завършено. Широката бездна, зейнала да те погълне, е почти затворена...
* * *
Ти вече премина рова, който опасва вратите на човешките страсти. Ти победи вече властелина Мара и неговите яростни пълчища.
Ти изми сърцето си от всяка скверност, ти източи от него кръвта на всяко нечисто желание. Но, о, славни войне, твоето дело още не е увенчано с успех.
Високо дигни, ученико, стената, която да огради "Светия Остров"130, укрепи оградата, която да запази твоя ум от гордост и самодоволство при мисълта за извършения подвиг.
Чувството на гордост ще опорочи твоето дело. Да, съгради непробиваема стена - да не би бушуващите талази, надигнали се от великия Океан на Мировата Мая, блъскащи в яростен напор брега, да погълнат поклонника и "Острова", когато победата е вече удържана.
Твоят "Остров" е елен, а твоите мисли са кучета, които го преследват и го изнуряват в неговия бяг към потока на живота. Горко на елена, догонен от виещите бесове, преди да е достигнал Долината на Спасението, наречена дхяна-марга - "пътека на чистото съзерцание".
Преди да спреш в дхяна-марга и да я наречеш своя, душата ти трябва да стане като зрелия плод на манго: така мека и нежна към чуждите страдания, както неговото прозрачно златисто месо, и така твърда към твоите собствени мъки и скърби, както неговата костелива сърцевина.
Закали своята душа срещу коварната измама на твоята самоличност, заслужи за нея името "Душа-Диамант"131.
Защото както диамантът, дълбоко погребан в туптящото сърце на земята, не може никога да отрази земните огньове, така и твоят ум и душата ти - потопени в дхяна-марга - няма да отразят призрачното царство на Мая.
Когато достигнеш това състояние, пред тебе широко ще се отворят портите, за да те пропуснат, и най-мощните сили на природата не ще могат да те спрат. И ти ще стнаеш господар на седморния път; но не по-рано, о, домогващи се до неизказани изпитания.
А дотогава ти предстои още по-тежка задача: ти трябва да се почувстваш като Все-Мисъл и въпреки това да изгониш всички мисли от душата си.
Ти трябва да достигнеш такава съсредоточеност на ума, че никакъв вихър, дори и най-силният, да не може да му навее земна помисъл. В очистеното светилище не трябва да има нито действие, нито звук, нито земна светлина: както пеперудата, застигната от лют мраз, пада бездиханна на прага, така и всички земни мисли трябва да паднат мъртви в преддверието на Храма.
Понеже е писано: "За да може златният пламък да гори с равна светлина, светилникът трябва да стои на защитено място, запазен от вихри"132. Изложен на променливите подухвания на ветровете, огнения му език ще затрепти и разлюленият пламък ще хвърли измамни сенки - тъмни и вечнопременливи - върху бялото светелище на Душата.
И тогава, о, търсачо на истината, твоята Мисъл-Душа ще заприлича на обезумял слон в джунглите. Мислейки дърветата в гората за живи врагове, той загива в напразни усилия да унищожи блуждаещите сенки, които играят върху осветените от слънцето скали.
Пази се да не би - от грижа за се бе си - твоята душа да изгуби своите здрави основи върху почвата на Божественото Знание.
Пази се от промяна! - Промяната е твоят най-голям враг: тя може да те срази, да те отхвърли от Пътя и да те потопи в лепкавата тиня на съмненията.
Приготви се, бъди винаги нащрек. Ако си опитал и не си надвил, о, смели воине, не губи мъжество: продължавай борбата и отново нападай и нападай!
Безстрашният воин не се предава и макар че заедно с кръвта от неговите зейнали рани изтича и животът му, той пак се хвърля върху врага, прогонва го от крепостта му и го сразява, преди да издъхне. Всички вие, които падате и страдате, действайте като него,, гонете от крепостта на своята душа всички свои врагове - честолюбието, гнева, омразата и последната сянка на желанието - дори когато сте сразени...
Помни, ти, който се бориш за освобождението на човека133, всяка несполука е успех и всеки искрен опит ще донесе плодове в бъдеще. Свещените зародиши набъбват и неусетно пускат кълнове в душата на ученика; стъблата им крепнат при всяко ново изпитание; те се прегъват като тръстика, но никога не ще се сломят или погинат! Когато дойде часът обаче, те ще разцъфнат134...
* * *
Но ако си дъшъл готов, тогава отхвърли всеки страх ...
* * *
Сега твоят път през вратата на Духовната Сила (виря), петата от Седемте Порти, е открит. Ти си вече в пътя, който води към пристанището на Непрекъснатото Съзерцание (дхяна), към Портата на Духовното Прозрение (бодхи).
Портата дхяна прилича на алабастрова ваза, бяла и прозрачна, в нея пламти тих златен огън, пламъкът на праджна135, който се излъчва от Атма.
Ти си тази ваза.
Ти си се отрекъл от сетивния свят, ти си шествал по "пътеката на зрението" и по "пътя на слуха" - и си застанал в светлината на Познанието.
Сега си достигнал състоянието титикша136.
О, Безгрешни, ти си спасен ...
* * *
Знай, Победителю на греха: щом един "встъпил в потока"137 премине седмата пътека, цялата природа трепва в радостна болка и се смирява покорена. Сребристта звезда с блясъка си възвестява това на нощните цветя; ручеят с ромон повтаря благата вест на белите камъни, по които струи; тъмните талази на океана с грохот я възвестяват на крайбрежните скали; благоуханните зефири я възпяват в долините, а величествените борове тайнствено шепнат: "Един владетел се въздига, един Владетел на Деня"138.
Отсега нататък той се извисява като белоснежната планина Удая, изгряващото Слънце на предвечната Мисъл излива върху неговия лик първите си светозарни вълни, неговият Разум се разстила като могъщ усмирен океан в безбрежния простор. Той държи живота и смъртта в своята мощна десница.
Да, той е всемогъщ. Живата сила, освободена в него, тази сила, която е самият Той, може да издигне скинията на илюзиите високо над Боговете, над великите Брахма и Индра. Сега той навярно ще получи великото въздаяние.
Но... ще поиска ли той да се възползва от даровете на това въздаяние, от заслужените съкровища и от славата за свой собствен покой и блаженство - той, Победителят на великата Илюзия?
Дано не става това - о, ти, който се стремиш да проникнеш в тайните на природата! Ако искаш да вървиш по стъпките на светия Татхагата, знай, че тези дарове и сили не са за личното Аз.
Ще пожелаеш ли да задържиш устрема на водите, родени в свещената планина Меру139? Ще поискаш ли да насочиш тяхното течение за своя лична облага, или ще ги върнеш към техния Първоизвор за еони напред?
Ако искаш потокът на придобитото знание, на родената в небесата Мъдрост да се запази като целебна и жива вода, не допускай той да се затлачи и превърне в застояла вода.
И ако желаеш да станеш сътрудник на Безначални (Амитабха), тогава трябва да излъчваш своята светлина така, както двамата бодхисаттви - върху трите свята140.
Знай, че потокът на свръхчовешкото познание и на Мъдростта на Девите141, които си овладял, трябва чрез тебе, о, проводник на Мировата Душа (алая), да се излее в друго корито.
Знай, о, Праведнико на тайната пътека, че с неговите чисти и освежителни струи трябва да се подсладят горчивите вълни на океана - това могъщо море от страдания, изпълнено с човешки сълзи.
Уви! Ти ще станеш като неподвижна звезда на превисоки небеса: от дълбините на пространствата това небесно светило трябва да свети на всички освен на себе си; да дава светлина на всички и от никого да не приема.
Уви! Ти ще станеш като чистия сняг в планинските долини, студен и безчувствено корав на допир, но предпазващ и сгряващ семената, които спят дълбоко под негова закрила; този сняг трябва сега да поеме върху себе си и лютите мразове, и бесния напор на северните ветрове, като защитава от техния остроскрежен и жесток зъб земята, която е бременна с обещаната жътва, същата тази жътва, която ще нахрани гладните.
Обречен доброволно да живееш през бъдещите калпи, невъзнаграден и незабелязан от хората; непоколебим - като камък сред безброй други камъни, които образуват "Оградителната стена"142, - такава е твоята бъдеща участ, ако преминеш седмата Порта. Съградена от ръцете на много Учители на Състраданието, въздигната чрез тяхната мъка, споена чрез тяхната кръв, тази стена пази човешкия род откакто човекът е станал човек, като го огражда от по-нататъшни и още по-тежки бедствия и скърби.
И все пак човекът не я вижда, той няма да признае това, нито пък ще чуе словото на Мъдростта... защото той не знае.
Но ти си чул това, ти знаеш всичко, о, ти с гореща и искрена душа... и ти трябва да избереш. Тогава чуй още веднъж.
На Пътя на "Съзерцанието" (Sowan), о, сротапатти, ти си в безопасност. Наистина, по тази пътека (марга), където морният поклонник не среща друго освен мрак; където от ръцете - изподраскани от тръни - изтича кръв и краката се израняват от остри кремъци; където съблазнителят Мара насочва най-острите си стрели, там великото въздаяние се получава веднага.
Спокойно и безстрастно ще премине поклонникът през потока, който води към нирвана. Той знае, че колкото повече кръв изтече от неговите крака, толкова повече той сам ще бъде умит. Той добре знае, че след седем кратки и бързотечни превъплъщения нирвана ще стане негова участ...
Такъв е пътят дхяна, пристанището на Йогина, благословената цел, която учиниците сротапатти възжелават.
Но не е така, когато той овладее пътя аряхата ( на Архата).
Там влечението към света (клеша) се разрушава завинаги и жаждата за живот (тришна) присъхва из основи143. Но чакай, ученико... нека ти кажа още едно дума. Но чакай, ученико ... нека ти кажа още една дума. Можеш ли да изтръгнеш от сърцето си божественото Състрадание? Състраданието не е качество. То е закон на Законите - вечната Хармония, Самата Мирова Душа (алая); безпределна вселенска Същност, Светлина на вечнопребиваващата Правда, естество на всички неща, закон на вечната Любов.
Колкото повече се отъждествяваш с Мировата Душа, сливайки своето битие с нейното Битие, колкото повече твоята душа се съединява с онова, което Е, толкова повече ти ще се првръщаш в Съвършеното състрадание144.
Такъв е пътят аряхата, по който вървят Будите на Съвършенството.
Прочее, знаеш ли ти тайния смисъл на свещените свитъци, по които произнасяш:
"Ом! Вярвам, че не всички Архати получават сладостното въздаяние на нирвана.
Ом! Вярвам, че не всички буди влизат в нирвана-дхарма"145.
Да, на пътя аряхата ти не си вече сротапатти, ти си бодхисаттва146. Потокът е преминат. Наистина, ти имаш право на одеянието дхармакая; но самбхогакая е по-велик от онзи, който е достигнал нирвана, и още по-велик от нирманакая - Буда на Състраданието147.
Преклони глава и внимавай добре, о, Бодхисатва. Състраданието говори казва: "Може ли да има блаженство, когато всичко, което живее, е обречено на страдание? Ще се съгласиш ли ти сам да се спасиш и да слушаш как стене целият свят?
Сега ти чу това, което е казано.
Ти ще достигнеш седмото стъпало, ще преминеш през вратите на преходното познание само за да се съчетаеш със скръбта, ако искаш да бъдеш татхагата - "да вървиш по стъпките на своите предшественици", да останеш безкористен докрай.
Ти си просветлен - избери своя път.
* * *
Виж нежното сияние, което на изток облива небето. Земя и небе се сливат в един хвалебствен химн. От четворно проявените стихии се възнасят песнопенията на любовта: и от пламтящия Огън, и от струящата Вода, и от благовоннта Земя, и от стремителния Вятър.
Чуй!... От неизповедните дълбочини на вихъра от златна светлина, в който Победителят се къпе, гласът на Цялата Природа в безбройни звуци се надига, за да възвести:
Възрадвайте се, синове на скръбната земя!148
Върна се пътник от "другия бряг".
Роди се нов Архат149.

МИР НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА!

Бележки:
112. Упадхяя - духовен наставник, учител, Гуру. Северните будисти избират такъв наставник измежду Narjol, светите мъже, вещи в готрабхуджнана и джнана-даршана-шуддхи (ритуалните церемонии и чистото познание), учители на тайната мъдрост. <към текста>
113. Шравака (букв. послушник) - първа степен от ученичеството в езотеричната школа. В тази степен ученикът слуша духовните учения (от корена шру). На втората степен, когато учението преминава от теория към практика, ученикът става шрамана - труженик (от шрама - дело, тежък труд). Тези две степени отговарят на първите два класа в Питагорейската школа, а именно akonstinoi и asketai. <към текста>
114. Дхяна - на санскрит, или Samtan на тибетски. Особено състояние по време на медитация, когато душата се потапя в духовния мир и вижда и чува неща, каквито човешко око не е виждало и човешко ухо не е чувало, както казва ап. Павел. <към текста>
115. Вж. бел. 91. <към текста>
116. Сротапатти - или "встъпилият в потока", който води към океана на нирвана - първата степен по Пътя. Втората степен се нарича сакридагамин - "този, който ще се роди само още веднъж". Третата степен - анагамин, "който не се превъплъщава повече", освен ако сам не пожелае това, за да помага на хората. Четвъртият етап от пътя, най-висшият, е състоянието на архатство. Архатът пребивава още тук на земята в нирвана. За него това не е едно следващо смъртта състояние, а непрекъсната самадхи (духовен екстаз, медитация), по време на която той изпитва цялото блаженство на нирвана. <към текста>
117. Джнана. <към текста>
118. За северните будисти "да стигнеш на другия бряг" означава да достигнеш брега на спасителната нирвана чрез практикуване на шестте и десетте добродетели (парамита). <към текста>
119. Алая - Мировата душа, или Атма. У всеки човек живее един лъч от Атма, чрез който той може да се отъждестви с Мировата Душа и да се слее с нея. <към текста>
120. Антахкарана (букв. вътрешното сетиво, този термин се отнася не само за манас, но и за ахамкара и буддхи, които заедно изпълняват ролята на трамплин към абсолюта), е низшият ум, който е мост между земния човек, или личността, и висшия Пуруша - същинската душа на човека. При смъртта тази връзка между низшия и висшия Аз се разрушава. В астаралния свят остава така наречената камарупа, черупка на въжделенията, която продължава да се носи там до пълното си разрушаване. по време на спиритични сеанси тези камарупи овладяват безволните, податливи медиуми, като по такъв начин влизат в контакт със земния свят. Трябва да се отбележи, че опасността от такъв контакт е огромна. <към текста>
121. Северните будисти и китайците различават в дълбокия шум на големите реки основния тон на природата. Както във физиката, така и в окултната наука се признава фактът, че в общото звучене на природата, което се долавя в шума на големите реки, на дърветата, разлюлявани от ураганен вятър, както и в далечния шум на големите градове, може да се различи определен основен тон. Това се твърди и от физици, и от музиканти. Така професор Rice в съчинението си Chinese Music съобщава, че на китайците този факт е бил известен хиляди години преди новата ера. Според тях "водите на реката Хуан Хъ звучат в тона Kung", наричан "велик тон" в китайската музика. Професорът твърди, че този тон отговаря на фа - според съвременните физици основният тон на природата. Професор B.Silliman в своята книга Principles of Physics също споменава за това и казва, че "този тон отговаря на следното фа на пианото и може да се смята за основен тон в природата". <към текста>
122. Бонзите, или Dugpa, сектата на "червенокапците", които се славят със своята изкусност в черната магия. Те обитават Западен и Централен Тибет, а също и Бутан. Владеят до съвършенство тантра. <към текста>
123. Духовна Мъдрост - дървото Бодхи. <към текста>
124. "Остри кремъци по скалистия път" - това са действията на Карма, които с десетократна сила се проявяват в "Пътя", тъй като "Пътят" не е нищо друго освен силно ускорената еволюция на човека и следователно много по-бързото изживяване на натрупаната в миналите съществувания карма, която при нормалните условия на душевното развитие би се изразходила в течение на много и много бъдещи прераждания. Дълбока искреност и съблюдаване на съвършена правдивост в мисли, чувства и постъпки са необходими, за да може човек да върви по "Тесния Път", тъй като всяко нарушение на този основен закон на Духа се отразява върху живота на ученика поклонник. <към текста>
125. Дордже (пали) или ваджра (санскрит) - оръдие в ръцете на божествените същества (тибетските Dragshed, Деви или ангели хранители на хората), на което приписват такава окултна сила при отразяването на злите влияния, каквато притежава озонът за пречистването на въздуха. Това са също жест и поза, прилагани при медитеция. Ваджра е символ на власт над невидимите лоши влияния, изразен с външен жест или по друг начин. Бонзите и Dugpa, както и другите секти на "червенокапците", са си присвоили този символ и си служат с него при практикуването на черна магия. У "жълтокапците" или Gelugpa, този знак е символ на могъщество, както кръстът на християните (и в това няма нищо суеверно), докато при Dugpa той е знак на чародейство, както и обърнатият двоен триъгълник. <към текста>
126. "Причината" - желание, което обуславя кармата на човека; "сенките, хвърлени от нейните последствия" - действието на Карма. <към текста>
127. Ахамкара - това, което обособява Аз-а, или себичното чувство на отделната личност, егоизмът. <към текста>
128. Самвритти - една от двете истини, която демонстрира измамния характер на всички неща. Тя е относителна истина в този случай. Традицията на Махаяна прокарва идеята за различието между тези две истини - парамартха-сатя и самвритти-сатя (сатя - истина). Това е ябълката на раздора между представителите на двете философски школи на Мадхямика и Йогачара: първите отричат, а вторите утвърждават, че всеки предмет съществува благодарение на една предшествуваща причина. Последователи на Мадхямика са нихилистите на Изтока, за тях всичко е паракалпита, измама, заблуждение - както в света на субективната мисъл, така и в обективната вселена, докато йогачарите са представители на чистата духовност. Самвритти като относителна истина е символ на всяка илюзия. <към текста>
129. Лхамайин - елементалии, зли, враждебни на човека духове. <към текста>
130. Безсмъртният Дух, Висшият Аз на човека. <към текста>
131. Ваджрасаттва - вж. бел. 71. <към текста>
132. Бхагавад-гита. <към текста>
133. С тези думи се загатва за разпространеното на Изток вярване, че всеки нов Буда, или светец, е нов войн в свещената войска, която се бори за освобождението и спасението на човечеството. Северният будизъм учи, че всеки нов бодхисаттва се отказва от нирвана и от одеянието дхармакая, т.е. от висшето духовно състояние, което завинаги откъсва посветения ото този свят, за да може невидимо да помага на страдащото човечество и да го води към пълно освобождение. Твърдението на Schlagintweit в книгата му Buddhism in Thibet, че нирманакая означава тялото, в което будите и бодхисаттвите се явяват на земята, за да учат хората", изобщо не е вярно и не обяснява нищо. <към текста>
134. Тези думи сочат, че когато посредством йогическа практика човешките страсти и грехове са умъртвени, те представляват благодатна почва, в която могат да се развият "свещените зародиши" на най-високи добродетели. Вродените добри качества и дарби са придобити в предишните прераждания. Геният е плод на предишно съществуване. <към текста>
135. Праджна - съвършеното знание. <към текста>
136. титикша е петата степен на Раджа-Йога, състояние на пълно равнодушие към всичко преходно; неосъждане на всичко, което хората наричат "радост и скръб"; с една дума състояние, в което човек е физически, умствено и нравствено уравновесен, надмогнал всяко чувство на радост и страдание. <към текста>
137. Сротапатти, или още Sowanee - който практикува Sowan, първата пътека на дхяна. <към текста>
138. "Ден" тук означава пълна манвантара (период, обхващащ живота на Ману. Според Манусмрити І.79 този период е равен на 4 320 000 човешки години и съставлява 1/14 от деня на Брахма, следователно 14 манвантари се равняват на един цял ден он живота на Брахма. Всеки един от тези четиринадесет периода се направлява от свой собствен Ману. Смята се, че шест манвантари са вече изминали и ние живеем в седмата). <към текста>
139. Свещената планина, където обитават боговете (космическата ос на Вселената). <към текста>
140. Безначалният - Амитабха, или "Безграничното пространство" - Парабрахма. В Неговата небесна обител двама бодхисаттви, Kwanshi-yin и Tashishi, непрестанно изливат светлина върху трите свята: духовния, астралния и физическия, за да помогнат чрез тази светлина (знание) за просветлението на йогите, които на свой ред ще служат на спасението на хората. Своето високо положение в царството на Амитабха Те дължат на делата, които са извършили от милосърдие, когато са били йоги на земята. <към текста>
141. Деви - Devas, в буквален превод - сияещи. <към текста>
142. "Стената на Пазителите". Учението казва, че обединените усилия на много поколения йоги, светци и Адепти са създали нещо като оградителна стена около човечеството, която невидимо го предпазва от бедствия и от домогванията на злите сили, които искат да погубят човешкия род. <към текста>
143. Клеша - влечение, привързаност към света, към неговите радости и удоволствия; тришна - жажда за живот, която е една от причините за прераждането. <към текста>
144. Това "състрадание" не трябва да се смесва с "Бога на любовта" при теистите. Състраданието тук е духовен закон, чиято същност е абсолютната хармония и който може да се наруши от раздори, страдание и грях. <към текста>
145. При северните будисти всички Архати, Адепти и Светци се наричат Буди. Приведените две строфи са взети от Thegpa Chenpoido, Mahayana sutra І.6. <към текста>
146. Отреклият се - бодхисаттва според духовната йерархия - стои по-долу от съвършения буда, но тези две названия често се смесват. Народната представа, която често проявява добра интуиция, поставя бодхисаттвата - предвид неговата жертва - по-високо от Буда. <към текста>
147. "Буди на състраданието" се наричат тези бодхисаттви, които, достигнали състоянието на Архат, т.е. преминали целия таен път на отричането, се отказват от блаженството на нирвана, с други думи - "отказват се от одеянието дхармакая и от преминаването на отвъдния бряг", за да не се лишат от възможността да помагат на човечеството, доколкото това позволява Карма. Те предпочитат невидимо (духовно) да останат в света и да помагат на хората, като ги насочват по пътя на праведността. Екзотеричният северен будизъм ги признава за светци, на които вярващите се молят - както правят и християните. <към текста>
148. Myalba - земята, наречена в езотеричните учения понякога "ад" или място за наказание. Авиччхи е състояние, а не местност. Става дума за състояние на безпросветност и незнание, доколкото коренът на термина авиччхи е виччх - сияя, движа се, просветявам. В дадения случай авиччхи трябва да се разбира като синоним на самсарическото ни съществувание. <към текста>
149. Родил се е нов Спасител, който ще поведе човечеството към окончателно освобождение. <към текста>

1 коментар: