вторник, 23 юни 2009 г.

пурпурна роза


без луна и звезди
без лъчи и мъгли
безцветно самотно небе
само пурпурна роза,
в пожар разцъфтяла,
от разкъсано скверно сърце
във ваза кристална
звънтяща и празна
недокосвана с мръсни ръце
на маса олтарна
разтворена рана
лазур от седморно море
финно - астрална
без тъга по нирвана
без мечти, с лъчезарно лице...




5 коментара:

  1. ухание на вечност
    на звезди,
    разцъфнали на новото небе.
    На безметежност,
    на безгрижни бъднини,
    на нежност свята,
    на любовна свежест

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, приятелко, за посещението и за бялата роза!

    ОтговорИзтриване