петък, 29 май 2009 г.

еднорог



Ех, минали дни -
листа разпилени
под полъх на морския бриз
страстни години
в любов потопени
нашарени с нечий каприз

...в похот изтръпнал
изкуфял от копнеж
в краката и хвърлям се палаво
и усните шепнат
за огън и скреж
за вечна любов - неизгряваща

а после проглеждам
и виждам една
прилична и мила приятелка
- обикновена, свежа,
практична жена...
и пак продължавам нататък

От цвят, та на цвят
От трън, та на глог
танцувам тангото на времето
пребродих за него целия свят
- за белия тих еднорог
докоснал в сърцето ми семето.

4 коментара:

  1. Понякога търсейки Еднорози, откриваме своите Каркадани...
    чудесен, но тъжен стих, Вал! Поне аз се натъжих, разочарование усетих...

    ОтговорИзтриване
  2. Точно, Нел
    Разочарование до потрес,
    и надявам се,
    до катарзис.
    Целувки!

    ОтговорИзтриване
  3. истината е зад тъгата на разочарованието ...

    ОтговорИзтриване
  4. точно там е
    радвам се , Еси, да те посрещна тук

    ОтговорИзтриване